Решение № 8389 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1980/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар" ООД, ЕИК 831717011, подадена чрез пълномощника адвокат Велев, срещу решение № 37547 от 13.11.2025 г., постановено по адм. дело № 327/2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата от „Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар“ ООД против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-504/18.12.2024 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса. Изложени са съображения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да се обезсили оспореното решение да се отмени оспорената писмена покана. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Ответникът - Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в подаден чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Методиев писмен отговор и в съдебно заседание, чрез гл. юрисконсулт Истаткова, излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-504/18.12.2024 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която е разпоредено на „Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар“ ООД да възстанови неоснователно получена сума в общ размер на 10562,64лв. От фактическа страна по делото е установено, че "Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар" ООД е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал.1 от Закона за лечебните заведения, като в това си качество е сключило с НЗОК Договор № 22-3961/16.10.2023г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури. Със Заповед № РД-25-720/18.10.2024 г. управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена самостоятелна, планова, тематична проверка на лечебното заведение по изпълнение на индивидуалния договор за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. (НРД за МД 2023 – 2025 г.), като е определил срок за извършването й и длъжностните лица, които да я извършат. За резултатите от проверката са съставени Протокол № РД-25-720-1/30.10.2024 г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-720-2/30.10.2024 г., връчени на 01.11.2024 г. на проверяваното дружество. Административното производство е приключило с постановяване на оспорената пред първоинстанционния съд Писмена покана № РД-25ПП-504/18.12.2024 г., с която, на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, управителят на НЗОК е поканил лечебното заведение да възстанови доброволно неоснователно получена сума в общ размер на 10562,64    лева.   Според фактическите установявания на административния орган по т. 1 (ИБР № 1019), т. 2 (ИБР № 1020) и т. 5 (ИБР № 1013) здравноосигурените лица са хоспитализирани по КП № 5.1 „Нормално раждане“, а по т. 3 (ИБР № 1009) и т. 4 (ИБР № 914) – по КП № 5.2 „Раждане чрез Цезарово сечение“. Констатирано е, че в медицинската документация, в последния отразен декурзус от лекуващия и/или дежурния лекар при изписване на пациента липсват писмени данни относно следните заложени медицински критерии за дехоспитализация в алгоритъма на съответната КП: „липса на фебрилитет през последните 48 часа“, „нормална микция и дефекация“, „спокойна оперативна рана“ и „коректно попълнен фиш „Клинико-лабораторен минимум“. По т. 6 (ИЗ № 950) е установено, че здравноосигуреното лице е постъпило в лечебното заведение по КП № 163 „Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женски полови органи“, като в медицинската документация, в последния декурзус при изписване на пациента отсъстват писмени данни за следните медицински критерии за дехоспитализация в алгоритъма на КП № 163: „липса на фебрилитет (над 37,5 градуса) през последните 48 часа“, „възстановена микция и дефекция“, както и две ежедневни визитации на 04.09.2024 г. Относно т. 7 (ИБР № 1032) и т. 8 (ИБР № 981) по КП № 1 „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“ е констатирано, че в медицинската документация, в последния отразен декурзус при изписване на лекуваните лица липсват писмени данни за следните медицински критерии за дехоспитализация в алгоритъма на посочената КП: „липса на генитално кървене“, „отсъствие на маточна активност“, както и за две ежедневни визитации съответно за датите 27.09.2024 г. и 28.09.2024г. (ИБР № 1032) и 11.09.2024г. и 12.09.2024 г. (ИБР № 981). Пропускът при документирането на дейностите по съответната клинична пътека в осемте описани случая е квалифициран като неспазване на изискването на чл. 321, т. 7 и 8, вр. с чл. 381, ал. 1, т. 3 и чл. 383, ал. 1 НРД за МД 2023 – 2025 г., а по т. 6-8 и на чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 381, ал. 1, т. 4 НРД за МД 2023 – 2025 г., отричащо заплащане от Касата на конкретната дейност. Въз основа на тези констатации административният орган е извел заключение, че сумите в размер на 1847,88 лв. за ИЗ № 1019/2024г. по КП № 5.1; 1847, 88 лв. за ИЗ № 1020/2024г. по КП № 5.1.; 1296 лв. за ИЗ № 1009/2024г. по КП № 5.2.; 1296 лв. за ИЗ № 914/2024 г. по КП № 5.2; 1847,88 лв. за ИЗ № 1013/2024 г. по КП № 5.1.; 755 лв. за ИЗ № 950/2024 г. по КП № 163; 836 лв. за ИЗ № 1032/2024 г. по КП №1 и 836 лв. за ИЗ № 981/2024 г. по КП №1 са неоснователно получени от изпълнителя на болнична медицинска помощ. Дължимото възстановяване от жалбоподателя на общия им размер, възлизащ на 10562,64 лв., е обосновано от правна страна с разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО във връзка с констатираното несъответствие при извършване на процесните медицински дейности с правилата на НРД за МД 2023 – 2025 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар" ООД като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в съответствие с предоставените му в чл. 76а, ал. 3 ЗЗО правомощия, при спазване на изискванията за форма и съдържание и на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Според съда съответен на доказателствата по преписката и на материалния закон е изводът на управителя на НЗОК за неизпълнение на критериите за дехоспитализация и на изискването за надлежно документиране на дейностите по съответната КП в посочените в писмената покана осем случая. Съдът е преценил като неоснователно възражението на изпълнителя на БМП за въвеждане и поддържане на изискуемата информация в използваната от лечебното заведение електронната административна система, приел е за меродавна медицинската документация, съдържаща се в административната преписка и не е кредитирал представените неподписани разпечатки от електронните медицински досиета на пациентите. Не е споделена и защитната теза на дружеството за незначителност на допуснатите пропуски. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Искането на касатора за обезсилване на съдебния акт е обосновано с доводи за неправилност и е неоснователно. В оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана е посочено, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е получил суми без правно основание и е прието, че не са изпълнени изискванията на КП № 5.1, КП № 5.2, КП № 163 и КП № 1 в частта „дехоспитализация и определяне на извънболничен режим“ и в медицинската документация в последния отразен декурзус липсват писмени данни, относно медицински критерии за дехоспитализация заложени в алгоритъма на съответната КП, с което не са спазени изискванията на чл. 321, т. 7 и т. 8, във вр. с чл. 381, ал. 1, т. 3 и чл. 383, ал. 1 НРД за МД 2023 – 2025 г., а по т. 6-8 и на чл. 374, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 381, ал. 1, т. 4 НРД за МД 2023 – 2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 421 от НРД за МД 2023-2025 г., документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 323, първични медицински документи по Приложение № 2 и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството. Според чл. 422 ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. дейностите по КП, КПр и АПр се извършват в съответствие с алгоритмите по приложения № 17, 18 и 19 и се отразяват в посочените в тези алгоритми документи. Според чл. 323, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. клиничното проследяване на състоянието на пациента и извършените диагностично-лечебни дейности се вписват в "История на заболяването"(ИЗ), който е посочен като първичен медицински документ в разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 8 от НРД за МД 2023-2025 г. Като такъв документ в чл. 425, ал. 1, т. 9 от НРД за МД 2023-2025 г. е посочен и "История на бременността и раждането"(ИБР). Според чл. 425, ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г., документите по ал. 1, т. 1, 8, 9 и 10 се издават електронно чрез БИС (болнична информационна система). Издадените електронни медицински документи се регистрират в НЗИС (Национална здравно-информационна система) и получават НРН (национален референтен номер). В медицинските документи по ал. 1, т. 8, 9 и 10 се съхранява информация за НРН на "Направление за хоспитализация". Съгласно чл. 425, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г., получените от НЗИС НРН номера се подават от изпълнителя на болнична медицинска помощ с електронните отчети по чл. 405, ал. 1. От анализа на цитираната нормативна уредба се установява, че документите, в които се отразяват извършените медицински дейности съгласно алгоритъма на съответната КП се отразяват в първичните медицински документи "История на бременността и раждането" и „История на заболяването“, които се издават електронно чрез болнична информационна система. При преценката за спазването на изискванията за коректно отразяване в посочените в ДЛА на съответната КП документи проверяващите е следвало да извършат проверка на информацията отразена в болничната информационна система на лечебното заведение. Неправилно съдът не е кредитирал представените от изпълнителя на БМП извлечения от болничната информационна система. Както е установил и първоинстанционният съд налице е разлика в съдържанието на приложените по преписката медицински документи и представените по делото разпечатки от електронните медицински досиета на пациентите. Всяка от представените от лечебното заведение в хода на първоинстанционното производство ИБР/ИЗ е с вписан национален референтен номер. Необходимо е административният орган служебно да изясни фактическата обстановка по случая, в изпълнение на служебно вменените на органа задължения по изясняване на фактическата обстановка съгласно чл. 35 и чл. 36 от АПК. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 35 и чл. 36 от АПК, по отношение на приетото от управителя на Националната здравноосигурителна каса, че относно посочените в писмената покана осем ИБР/ИЗ не са спазени изискванията на НРД за МД 2023-2025 г., като в тази връзка от административния орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Като е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу писмената покана административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-504/18.12.2024 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция. Националната здравноосигурителна каса следва да заплати на "Специализирана болница за активно лечение Свети Лазар" ООД направените разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер общо на 792,49 евро (седемстотин деветдесет и две евро и четиридесет и девет евроцента), от които 102,25 евро за заплатена държавна такса и 690,24 евро за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК