Определение № 376 от 09.09.2025 г. на ВКС по н. д. № 813/2025 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба от К. А. А., подадена чрез адв. Т. М. от АК – Плевен, против разпореждане № 269 от 22.07.2025 г. на съдията-докладчик по в.ч.н.д. № 256/2025 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ямбол за връщане на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК на депозираната касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 74 от 7.07.2025 г., с което е било потвърдено решение № 46 от 1.04.2025 г. по ч.н.д. № 163/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол. Претендира се отмяна на разпореждането за връщане на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни, намери следното: С решение № 74 от 7.07.2025 г. по в.ч.н.д. № 256/2025 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ямбол е потвърдено решение № 46 от 1.04.2025 г. по ч.н.д. № 163/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол, с което на основание чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ К. А. А. е настанен за задължително стационарно лечение от психично заболяване – тежка и невъзвратима органично-мозъчна промяна на характера в епи-стил у личност с умерена степен на умствена изостаналост, епилепсия в Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – гр. Раднево за срок от три месеца. Атакуваното разпореждане на Окръжен съд – гр. Ямбол е правилно и законосъобразно, тъй като въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред поради факта, че същото не попада в нито една от хипотезите, визирани в чл. 346 от НПК. В конкретния случай се касае за решение на въззивната инстанция, постановено на основание чл. 163, ал. 1 от 33, което е окончателно. С оглед на всичко изложено обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение,