Определение № 10863 от 30.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2026 г.

Образувано е по частна жалба на А. Д. А. против определение № 12458 от 30.03.2026 г. по адм. дело № 12213/2025 г. на Административен съд – София - град. По подробни съображения за неправилност на определението, изложени в частната жалба се претендира неговата отмяна изцяло. Не се претендират съдебни разноски. Ответната страна – Комисия за защита на личните данни, не изразява становище по частната жалба. Ответните страни - "Уникредит Булбанк" АД и "Уникредит Консюмър Финансинг" ЕАД в писмен отговор по жалбата изразяват становище за нейната неоснователност и молят определението да бъде оставено в сила. Не претендират съдебни разноски. Ответните страни - "Кардиф Общо Застраховане, Клон България" КЧТ и "Кардиф Животозастраховане, Клон България" КЧТ, не изразяват становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема следното: Частната жалба в частта с която се оспорва отмяната на разпореждане № 43172 от 23.12.2025 г. по адм. дело № 12213/2025 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която "Кардиф Общо Застраховане, Клон България" КЧТ и "Кардиф Животозастраховане, Клон България" КЧТ са конституирани като заинтересовани страни по делото е недопустима, като подадена от страна в първоинстанционното производство, за която разпореждането в цитираните части не е неблагоприятно и същата няма право на частна жалба предвид разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК. В случая частният жалбоподател не е засегнат от това разпореждане и се опитва да упражнява чужди процесуални права от името на горепосочените дружества, което е недопустимо. С оглед на което частната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане. В останалите части частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна срещу определение, което подлежи на оспорване. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. С атакуваното определение Административен съд – София – град е: 1) отменил разпореждане № 43172 от 23.12.2025 г. по адм. дело № 12213/2025 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която "Кардиф Общо Застраховане, Клон България" КЧТ и "Кардиф Животозастраховане, Клон България" КЧТ са конституирани като заинтересовани страни по делото.; 2) е отменил определение № 3838 от 29.01.2026 г. по адм. дело № 12213/2025 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която А. Д. А. е конституиран като заинтересована страна по делото.; 3) оставил е без разглеждане като просрочено оспорването на Решение № ППН-01- 516/07.05.2025 г. на Комисията за защита на личните данни, направено от А. Д. А. със становище от 11.02.2026 г.; 4) отхвърлил е искането на А. Д. А., обективирано в молба от 12.03.2026 г. за допускане на предварително изпълнение на Решение № ППН-01-516/07.05.2025 г. на Комисията за защита на личните данни чрез разпореждане на действия по заличаване на лични данни, ограничаване на обработването им и уведомяване на получателите на данните. За да постанови този резултат, административния съд е приел, че: 1)А. Д. А. неправилно е бил конституиран, като заинтересована страна по делото, като е изложил, че изходът на спора не засяга пряко и непосредствено неговата правна сфера. Допълнил е, че обстоятелството, че производството е било образувано по негова жалба, не е достатъчно, за да обоснове качеството му на заинтересована страна в съдебното производство, доколкото предметът на съдебния контрол е ограничен до законосъобразността на приложената мярка спрямо други правни субекти.;2) след, като е бил конституиран, като заинтересована страна по делото А. е изразил становище по него, като е въвел самостоятелно оспорване на постановеното решение на КЗЛД, но оспорването посредством становището от 11.02.2026 г. е просрочено, тъй като решението му е съобщено на 14.08.2025 г. и срокът за обжалване е изтекъл на 28.08.2025 г.; 3) искането му по чл. 167 от АПК е прието за неоснователно, като е постановено, че с се търси не допускане на изпълнение на постановеното от административния орган, а заместването му с друга по – съдържателна мярка, каквото правомощие съдът в провелото се производство не притежава. Определението в частта касаещо спора за конституирането на А. Д. А., като заинтересована страна в производството е неправилно, а в частите отнасящи се до въведеното самостоятелно оспорване със становище от 11.02.2026 г. и до приемане на искането по чл. 167 от АПК за неоснователно е правило. Неправилен е изводът на съда, че А. Д. А. няма качеството на заинтересована страна. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Административнопроцесуалния кодекс не съдържа легална дефиниция на понятието "заинтересована страна", поради което съдът следва да преценява наличието на въведения от законодателя общ принцип на заинтересуваност, приложим както във фазата на административното производство, така и в съдебната фаза. Само лицата, за които актът поражда благоприятни последици са заинтересовани лица, защото съдебното решение, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК, би могло да засегне техни интереси и да породи за тях задължения. Процесуалната им позиция е на защитаващи издадения административен акт, редом с издателя му, т. е. с ответника в първоинстанционното производство. В този смисъл Определение № 932 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 486/2021 г., като и Определение № 7239 от 27.06.2025 г. на ВАС по адм. дело № 4938/2025 г., и др. В случая решението на КЗЛД е благоприятно за А. Д. А., защото със същото подадената от него жалба е уважена и КЗЛД е упражнила корективните си правомощията си по чл. 58, § 2, б. "б" и б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679, спрямо администратора на лични данни. Частният жалбоподател има правен интерес да защити благоприятния за него административен акт, поради което следва да бъде конструиран като заинтересована страна в производството. Определението в частта с която е оставено без разглеждане като просрочено оспорването на Решение № ППН-01- 516/07.05.2025 г. на Комисията за защита на личните данни, направено от А. Д. А. със становище от 11.02.2026 г. е правилно. Безспорно по делото се е установило, че с депозираното в съда становище от 11.02.2026 г. А. е направил оспорване, възражения и твърдения отнасящи се до спора по същество относно законосъобразността на процесния административен акт на КЗЛД. Видно от подаденото становище е, че в него той е заявил изрично и ясно не само и единствено становище по подадените жалби от администраторите на лични данни, но и е въвел отделно самостоятелно оспорване на административния акт, като посочва, че го оспорва изцяло, не само в оспорената част, като твърди, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и явно несъответствие с целта на закона. Прави и изрично несъмнено искане съдът да го отмени и да постанови друго, с което да наложи по-високи санкции. Оспорване по същество на спора, частният жалбоподател е имал възможност да направи преди изтичането на даденият преклузивен срок в АПК. След изтичането му това негово право се прекратява и преклудира и не може, да се санира и възобнови посредством правната фигура на конституирането му, като заинтересована страна. С конституирането му, като заинтересована страна не започва да тече нов срок за обжалване на постановения административен акт. Видно от данните по делото и от преписката е, че решението на КЗЛД му е било съобщено на 14.08.2025 г. и срокът за обжалване е изтекъл на 28.08.2025 г. По изложените съображения правилни са изводите на административния съд, че оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, на основание чл. 159, ал. 1, т. 5 от АПК. Определението в частта с която е отхвърлено искането на А. Д. А., обективирано в молба от 12.03.2026 г. за допускане на предварително изпълнение на Решение № ППН-01-516/07.05.2025 г. на Комисията за защита на личните данни чрез разпореждане на действия по заличаване на лични данни, ограничаване на обработването им и уведомяване на получателите на данните е правилно. Решението на административния орган е с предмет наложена корективна мярка по чл. 58, § 2, б. "б" и б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679, спрямо администратора на лични данни, а именно официално предупреждение, а искането на частният жалбоподател е за извършване на действия, като заличаване на лични данни, ограничаване на обработването им и уведомяване на получателите на данни. В случая с искането си по чл. 167, ал. 1 от АПК частният жалбоподател не цели обезпечаване или осигуряване изпълнението на оспорвания административен акт, а цели разпореждането и вменяването на нови задължения извън предмета и обхвата на съдебния контрол за законосъобразност и извън правомощията на съда. Прави се опит за подмяна, като привидно уж по реда на обезпечаване и изпълнение на акта се иска постигане на друг правен краен резултат с подмяна и промяна на съдържанието на самия издаден вече административен акт. Поради което е правилно заключението на решаващия съд за неоснователност на процесното искане и оставянето му без уважение. В жалбата са изложени и още много други възражения и са цитирани много номера на други съдебни дела и гражданиски и административни, като е редно да се отбележи във връзка с това, че голяма част от възраженията касаят спора по същество и не се отнасят до предмета на настоящето съдебно производство, а цитираните дела касаят други различни фактически и правни обстоятелства, поради което нямат отношение по настоящия спор и настоящия съдебен състав не следва да ги разглежда и не дължи произнасяне по тях. Предвид горното оспорваното определение в частта с, която е отменен съдебния акт с който А. е конституиран като заинтересована страна, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съдът ще следва да конституира като заинтересована страна А. Д. А. и да осигури на същия възможност за участие в съдебното производство. По изложените съображения в останалата част обжалваното съдебно определение следва да бъде оставено в сила. В предвид изхода на делото и обстоятелството, че нито една от страните по него не е претендирала съдебни разноски, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение