Определение № 177 от 06.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 31/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. 2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 643 / 12.07. 2012 год. по ч.т.д. № 618 / 2011 год. на Върховен касационен съд, второ търговско отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата страна против въззивно определение № 1141 / 20.06.2011 год. на Софийски апелативен съд по ч.гр.д.№ 2044 / 2011 год.. С последното е оставена без уважение частната жалба на дружеството против определение, постановено на 09.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 177 / 2011 год. от Благоевградски окръжен съд, с което е отказано връщане в полза на жалбоподателя, на внесена от същия като ищец по гр.д.№ 200 / 2009 год. по описа на Благоевградски окръжен съд, държавна такса от 23 332 лв., предвид прекратяването на производството поради уважен отвод за неподведомственост на спора пред съд, с оглед договорена арбитражна клауза. Жалбоподателят оспорва правилността на извода за недопустимост на касационното обжалване, предвид непопадане на атакуваното определение в категорията определения по чл.274 ал. 3 т.1 и т.2 ГПК, с довода че производството за възстановяване на държавна такса следва да се разглежда като самостоятелно, различно и отделно от производството по което е била заплатена държавната такса и в този смисъл произнасянето на съда има за предмет материалноправен спор по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Навежда довод за непълнота на правната уредба, като обуславяща основание за допускане на касационното обжалване, преценката на което е извън предмета на настоящото произнасяне. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Жалбата е неоснователна. Настоящият състав споделя изложените в атакуваното определение на Върховен касационен съд, второ търговско отделение мотиви, че предмет на обжалване не е преграждащо развитието на съдебно производство определение, по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, нито разрешаващо по същество материалноправен спор или препятстващо разрешаването на такъв, от значение за развитие на конкретно съдебно производство, в какъвто смисъл следва да се прилага разпоредбата на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, съответно на даденото в ТР № 1 / 2001 год. от 17.07. 2001 год. на ВКС разрешение / т.6 /, реализирано в новата процесуална уредба - чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Обжалваеми на касационна инстанция в тази хипотеза са именно ония определения, които като доближаващи се до решенията, разрешават материалноправен спор между страните, не и между съда и една от тях, свързан с предмета на съдебно производство, каквото в случая няма. Липсата на изрична уредба за конкретния случай не обосновава разширено тълкуване на чл.274 ал.3 т.2 ГПК за нуждите на касатора. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение