Определение № 1045 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 229/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 1002 от 16.09.2024 г. по в. гр. д. № 545/2024 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 382 от 18.07.2024г. в частта за разноските чрез намаляването им до 100 лв. Частният жалбоподател счита атакуваното определение за неправилно. Поддържа, че присъденото в полза на процесуалния представител на ответницата Л. А. К. адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до размер под минималния съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се позовава на практика на Върховен административен съд, основана на задължителното тълкуване в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, според която размерът на присъденото по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение, за да е обоснован и справедлив, следва да се определи при отчитане обема и сложността на извършената работа и размера на защитавания интерес. Твърди, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е неприложима поради това, тъй като съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, а при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобразят видът на спора, имущественият интерес, видът и обемът на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. Ответницата по частната жалба – Л. А. К. от [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, направени във въззивната инстанция, решаващият състав, като е съобразил предмета на спора, обема на извършената от процесуалния представител на ответницата Л. А. К. работа, както и фактическата и правната сложност на делото, е преценил, че няма основание да се определи друг размер на адвокатското възнаграждение. Въззивният съд се е позовал и на задължителната практика на СЕС (решение от 25.10.2024г. по дело C-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз и решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16), като е приел, че при разпределение на отговорността за разноски не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското възнаграждение при заявено възражение за прекомерност, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно – действителната правна и фактическа сложност на делото. В съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав (определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на I т. о, определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т. о. и др.). Съобразно посочената практика, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат категоричен извод, че с оглед обема на оказаната от процесуалния пълномощник на ответницата правна помощ – изготвен отговор на въззивна жалба и участие в проведеното по делото съдебно заседание, следва да се счете, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. не е прекомерно, както правилно е преценил и въззивният съд. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение