Определение № 255 от 12.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1582/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Н. И. ЕГН: [ЕГН], последната действаща чрез нейната майка и законен представител Т. К. И. ЕГН: [ЕГН], срещу решение № 427 от 26.04.2021 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3629/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 5100 от 24.08.2020 г. по гр.д. № 13038 /2019 г. на СГС, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същата срещу ЗК „Бул Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 40 000 лева до 70 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 17.05.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на САС е изложил следното: Обжалваното първоинстанционно решение е влязло в законна сила в частта, с която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 17.05.2019 г. – за сумата от 40000 лева, т.е.-в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника), поради което, според съда, основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът пред САС е относно това, дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение. При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение, според съда, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2019 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10, 492 млн. лева, независимо от броя на пострадалите лица. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. При определяне на това заместващо обезщетение въззивният съд е изложил съображения, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла фрактура (закрито счупване) на долния край на двете голямопищялни кости - при общ лечебен и възстановителен период за тези увреди около 4 месеца. Вещото лице от СМЕ, след извършен анализ на представените по делото медицински документи и личен преглед на пострадалата, е констатирало, че по спешност, но без оперативна манипулация, е извършено наместване на счупванията, като са поставени гипсови превръзки. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет за около 2 седмици, след което той е намалявал за около 30 дни. За около 45 дни е преживяла страдания поради невъзможност за самостоятелно придвижване, с необходима помощ от близките и затруднения да извършва обичайните за възрастта занимания, игри, разходки и контакти с деца. Към момента на извършване на прегледа от вещото лице се установява, че походката на детето е нормална, без помощни средства, като движенията на двата крака са възстановени в нормален обем - счупванията на двете голямопищялни кости са зараснали напълно. При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ, въззивният съдебен състав я е кредитирал изцяло. Позовал се е и на показанията на свидетеля И., баба на ищцата, според които след настъпване на процесния пътен инцидент пострадалата е изпитвала силна уплаха, сънувала кошмари, била в гипс около 45 дни. Детето страдало поради невъзможността да тича и да играе с останалите деца. При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд е приел, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента А. К. неимуществени вреди е в размер на 40000 лева. Според изложеното от въззивната инстанция, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,492 млн. лева, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ)., но съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2019 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (фрактура (закрито счупване) на долния край на двете голямопищялни кости - при общ лечебен и възстановителен период за тези увреди около 4 месеца; без извършване на медицинска операция и пълно възстановяване на двигателните функции на увредените крайници), на пострадал на млада възраст - на 6 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, което предполагало по-бързо възстановяване на травмите, се налага изводът, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 40000 лева. Този размер, според въззивния съдебен състав, се явява съобразен и с обстоятелството, че в един продължителен период от време детето не е могло да стъпва на двата си увредени крака, което му е причинило значително неудобство при своето обслужване; не е могло да осъществява обичайните дейности на тази възраст - да играе със своите връстници. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора въпрос, този за критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68. Настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната част за проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно посоченото ППВС. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация. Касаторът е освободен от внасяне държава такса, съгласно чл.83 ал.2 ГПК с разпореждане на съда, постановено по първоинстанционното дело. С оглед изложеното, съдът