Определение № 357 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10515/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника юрк. Георгиева, против решение № 10488/02.07.2024 г., постановено по адм. дело № 963/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № ЧР-СП-НТУ-3/03.01.2024 г. на председателя на Управителния съвет /УС/ на Агенция „Пътна инфраструктура“. С разпореждане от 30.09.2024 г. на председателя на Второ отделение по настоящето дело, при съобразяване на Тълкувателно решение № 1/21.01.22 г. на ОС на I и II колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 4/2019 г., касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ е изпратена на Административен съд – София град за отстраняване на нередовност по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 2 от АПК, при което от първоинстанционния съд е даден 7-дневен срок на касатора Агенция „Пътна инфраструктура“ да уточни от чие име е подадена касационната жалба, предвид конституираните в първоинстанционното производство страни. В дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите, този касатор, чрез пълномощника си юрк. Георгиева, с молба изх. № 11-00-13458/17.10.2024 г. прави изрично уточнение, че подател на тази касационна жалба е Агенция „Пътна инфраструктура“. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид направеното от този касационен жалбоподател уточнение намира касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ за процесуално недопустима като подадена от ненадлежна страна, като съображенията за това са следните: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Р. М. срещу заповед № ЧР-СП-НТУ-3/03.01.2024 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за заеманата от него длъжност „началник – сектор“ при сектор „Център за взаимодействие с потребителите“, отдел „Обслужване на клиенти“, Национално ТОЛ управление при Агенция „Пътна инфраструктура“. С определение от 02.02.2024 г. първоинстанционният съд конституира като страни по делото Р. М. - жалбоподател, и председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ - ответник, който се представлява от юрк. Павлова. Подадената касационна жалба срещу съдебното решение на Административен съд – София град е от юридическото лице Агенция „Пътна инфраструктура, което изрично е потвърдено и с направеното уточнение след дадените указания с разпореждането от 04.10.2024 г. на Административен съд – София град за оставяне на касационната жалба без движение. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В настоящия случай решението е неблагоприятно за председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура, който е участвал в първоинстанционното производство като страна - ответник, а не за Агенция „Пътна инфраструктура“ – юридическото лице, в състава на което е органът, издал оспорената заповед. Касационното производство не може да бъде инициирано от лице, което не е участвало в първоинстанционното производство – аргумент от чл. 210, ал. 1 АПК. В случая Агенция „Пътна инфраструктура“ не е страна в първоинстанционното производство, поради което не разполага с процесуалното право да атакува постановения съдебен акт. Разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК предвижда правото на лица, които не са участвали в делото, да обжалват решението в случаите, когато то е неблагоприятно за тях. Разпоредбата регламентира случаите, в които лицето е следвало да участва в съдебното производство пред първата съдебна инстанция, но съдът е пропуснал да го конституира, каквато хипотеза безспорно не е налице в процесния случай. Агенция „Пътна инфраструктура“ и председателя на на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ са различни административноправни субекти, като с решението, оспорвано с касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, правата и законните интереси на Агенцията не са засегнати. Този извод не се променя от осъждането на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати разноските по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК, вр. чл. 215, т. 1 от АПК, касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,