Определение № 38 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4766/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на ЗК [фирма]-София срещу определение от 07.10.2013 г. по в. гр.д №12132/2013 по описа на СГС,ГК, с което е върната въззивна жалба вх. №1026915/08.07.2013 г. от пълномощника на същото дружество срещу решение № ІІ 55-27 от 18.06.2013 г. по гр.д. №26 421/12 по описа на СРС,ГК. Ответникът по частната жалба не изразява писмено становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение, съставът на СГС се позовал на разпореждане от 13.09.2013 г., с което е оставена без движение въззивната жалба с указания жалбоподателят да внесе допълнително 50 лева-държавна такса по въззивната жалба в едномесечен срок по сметка на СГС и да представи документ за това и последният не е извършил това в указания му срок. От данните по делото е видно, че съобщението за това разпореждане е връчено надлежно на адреса на дружеството-жалбоподател на 25.09.2013 г.-сряда. От страна на частния жалбоподател дължимата държавна такса е внесена на 02.10.2013 г.-сряда по сметка на СГС, в рамките на едноседмичния срок, определен по правилата на чл.60 ал.4 ГПК, което обосновава незаконосъобразността на определението за връщане на въззивната жалба. В настоящата частна жалба се навежда оплакването, че на ЗК [фирма] не е било надлежно връчено съобщението за отстраняване нередовността на въззивната жалба, доколкото, въпреки изричното посочване в самата въззивна жалба на пълномощника по делото –адв. Д. П. от САК като съдебен адресат по чл.39 ал.1 ГПК, то съобщението за разпореждането от 13.09.2013 г. е изпратено на адреса на дружеството в ТР. Оплакването е основателно, доколкото при изричното посочване пред съда на пълномощника на страната като лице, комуто да е връчват съдебните книжа и съобщения, съдът е длъжен да се съобрази с това, а не да ги изпраща на адреса на ЮЛ, вписано в търговския регистър-аргумент от чл.39 ал.1 ГПК, в каквато насока е и задължителната за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №45 от 04.05.2012 г. по гр.д. №482/2011 на ГК, ІІ г.о.. От изложеното следва, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, доколкото съдът е върнал частната жалба без да е изтекъл едноседмичният срок за отстраняване на нередовността й, т.е. нарушен е чл.286 ал.1, т.2 ГПК. На това основание обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на СГС за разглеждане и произнасяне по въззивната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение