Определение № 205 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 403/2023 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от „Евро паркет“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя Б., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно определение № 12571 от 7.12.2022г. по в.ч.гр.д. № 12172/2022г. на СГС, с което е потвърдено определение № 102417 от 26.10.2022г. по гр.д. № 56841/2022г. на РС София за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба не е подаден отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Частният жалбоподател е предявил иск срещу „Юробанк България“АД [населено място], с правно основание чл.439 ГПК с искане за приемане на установено, че ответникът няма право „да насочва принудително изпълнение и да извършва каквито и да е било валидни“ изпълнителни действия, считано от 25.10.2014г. /или евентуално от 11.12.2016г./, защото последните дати на които може да се счете, че взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия /запори/ са съответно или на 25.10.2012г. или евентуално на 11.12.2016г., като е изтекъл двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че прекратителният ефект е настъпил с осъществяването на релевантните факти, като е нежаланието на ЧСИ да прекрати образуваното изпълнително производство следва да е без значение. Със същите обстоятелства ищецът е обосновал е предявения от него като евентуален иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК. Поискал е и прогласяване на нищожност на всички предприети от съдебния изпълнител действия след посочените от него дати. С определение 102417 от 26.10.2022г., районният съд е прекратил производството по делото. Неговите мотиви са, че с иск по чл.439 ГПК може да се оспорва само дължимостта на сумите по издаден изпълнителен лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото право в неговата цялост, а в случая такива не се навеждат. Според съда - установяването на обстоятелството, че едно изпълнително дело е прекратено, не може да става по реда на чл.439 ГПК. Защитата на ищеца като длъжник е по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Предявеният иск по чл.124, ал.4 ГПК също е недопустим, защото в случая ищецът не отрича материалното право на взискателя да търси изпълнение, въз основа на издаденият му изпълнителен лист. Иск за прогласяване нищожност на актове на ЧСИ не е допустим /предвиден е ред само за оспорването им и той е с жалба по чл.435 ГПК пред окръжния съд, съответно по по чл.496, ал.3 ГПК или чл.463 ГПК/. Така постановеният акт е потвърден със сега обжалваното въззивно определение № 12571 от 7.12.2022г. по в.ч.гр.д. № 12172/2022г. на СГС. В него е посочено, че защитата по чл.439 ГПК е материалноправна и цели със сила на присъдено нещо да отрече съществуването на вземането на кредитора, като по този начин се осуети или прекрати започналото принудително изпълнение. Отделно, както при всеки установителен иск, ищецът следва да разполага с правен интерес, а в случая – с оглед изложеното в исковата молба – такъв липсва, защото не се твърди спор относно съществуването на установеното в полза на ответника материално право. В исковата си молба ищецът се позовава само на настъпила перемпция като основание за прекратяване на изпълнителното дело, т.е. на неизпълнение на задължение на съдебния изпълнител за прекратяване на производството. Отделно, съществуващата правна уредба, не предоставя възможност за предявяване на иск за обявяване за нищожни на всички предприети от съдебния изпълнител, след определена дата, действия. Още по-малко е възможно, ответник по такъв иск да е взискателя. Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, ал.1 и т.3 ГПК /изискуемо съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/ във връзка със следните поставени въпроси: 1. Допустима ли е защитата на длъжник, който твърди, че по отношение на него изпълнителното дело е перемирано, да се осъществява, както чрез подаване на частна жалба срещу действията на съдебния изпълнител след постановяване на отказ за прекратяване на делото, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, така и чрез искова защита? Ако отговорът е положителен, как следва да бъде квалифициран иска при все още ненастъпили вреди, когато именно предотвратяването им обуславя превантивната искова защита?, 2. Различават ли се последиците на прекратяването на изпълнителното дело, настъпило по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК от последиците на прекратяването на другите основания по чл.433, ал.1 ГПК и следва ли при настъпването на която и да е от хипотезите на ал.1, съдебният изпълнител незабавно да заличи всички наложени запори и възбрани?, 3. При настъпване на обстоятелства по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и произнасяне на съдебния изпълнител с постановление за прекратяване на изпълнителното дело, последното подлежи ли на обжалване по реда на обжалване на действията на съдия изпълнителя, при положение, че съгласно установената практика, същото е с декларативен характер?, 4. Прекратяването на изпълнтилното дело, действа ли с обратна сила и следва ли да бъдат заличени и да се считат за неизвършени след настъпилото по силата на закона прекратяване всички действия, аналогично на исковия процес, при който при прекратяване на производството всички действия се считат за заличени с обратна сила? При положителен отговор, взискателят следва ли да може да се ползва за в бъдеще от действията на прекратеното изпълнително производство?, 5. В хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, следва ли всички разноски да останат за сметка на взискателя, защото той е изоставил изпълнението, като се приложи нормата на чл.78 ГПК?, 6. При наличие на множество солидарни длъжници в изпълнителното дело, извършването на изпълнително действие срещу един от тях, прекъсва ли перемцията срещу останалите или следва да се приложи по аналогия нормата на чл.125 ЗЗД и извършването на изпълнителни действия срещу един длъжник да не прекъсва перемцията срещу останалите длъжници по изпълнителното дело? и 7. При наличие на жалба срещу незаконосъобразни изпълнителни действия на съдебен изпълнител, следва ли същата да бъде администрирана при безспорно доказано осъществяване на правнорелевантните факти, с които е изпълнен състава на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителното дело е перемирано по силата на закона? Позовава се на решения по гр.д.№ 3299/2022г.на ІІІ г.о. и по гр.д.№ 4751/2017г. на ІV г.о., на които счита, че въззивния акт противоречи. Настоящият съдебен състав намира, че по нито един от поставените въпроси не може да се допусне касационно обжалване, доколкото никой от тях не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси не съставляват годно общо основание за допустимост, защото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и са без значение за изхода на спора. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая – нито един от поставените въпроси не отговаря на тези условия, защото те не са разглеждани от въззивния съд, не са обусловили изразената от него воля и въобще не са обсъждани. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Липсата на надлежен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице противоречие на въззивния акт с цитираната от жалбоподателя съдебна практика, защото в посочените от него решения по гр.д.№ 3299/2022г.на ІІІ г.о. и по гр.д.№ 4751/2017г. на ІV г.о. не е налице произнасяне по никой от сега поставените въпроси, доколкото решенията са постановено по съвсем различни искове /с правно основание чл.270, ал.2 ГПК и чл.74 ЗЧСИ/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение