Определение № 10198 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Л. М., П. Г. Г., С. С. Г., С. С. Т., М. В. Б. и С. И. С., всички от гр. София, против Определение № 19307/09.10.2024 г. по адм. дело № 11677/2021 г. на тричленен състав на Административен съд София - град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата им против Заповед № РД - 01-856/19.10.2021г. на министъра на здравеопазването и е прекратено производството по адм.дело №11677/2021г. по описа на Административен съд София-град в тази част. В частната жалба се съдържат доводи за недопустимост, нищожност, незаконосъобразност /неправилност/ поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспореното определение. Иска се отмяната му. Ответникът – министърът на здравеопазването не изразява становище по основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като депозирана в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни с правен интерес от обжалване на неблагоприятен за тях съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по административно дело № 11677/2021 г. е образувано по жалба на А. Л. М., С. С. Т., С. С. Г., С. И. С., П. П. П. и П. Б. К. срещу Заповед № 01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването, с която, считано от 21.10.2021 г. са въведени противоепидемични мерки, на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 от Закона за здравето, чл. 63в от Закона за здравето и чл. 73 АПК, във връзка с Решение №629/26.08.2021 г. на Министерски съвет за удължаване срока на обявената с Решение №325/14.05.2020 г. на МС и предхождащи решения на МС, извънредна епидемична обстановка, отменена със Заповед № РД-01-890/03.11.2021 г. и против Заповед № РД-01-890/03.11.2021 г., с която, считано от 04.11.2021 г. до 30.11.2021 г., са въведени временни противоепидемични мерки, на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4, ал.5, 6 и ал.11 и чл.63в от Закона за здравето и чл.73 от АПК, и във връзка с Решение №629/26.08.2021 г. на Министерския съвет за удължаване на срока на обявената с Решение №325/14.05.2020 г. на МС извънредна епидемична обстановка. Тази заповед е отменена със Заповед №РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, считано от 01.12.2021 г. С определението – предмет на обжалване в настоящото частно касационно производство, АССГ е оставил без разглеждане оспорването срещу Заповед № 01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването, с мотиви за липса на /отпаднал/ правен интерес на жалбоподателите от търсената съдебна защита, поради наличие на влязъл в сила съдебен акт за отхвърляне на оспорването срещу Заповед № 01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването с Решение №192/11.01.23г. по адм.д.10524/2021г. на АССГ, оставено в сила с Решение №6317/22.05.2024г. по адм.д.4760/2023г. на ВАС – основание по чл.159 т.6 от АПК за прекратяване на съдебното производство пред него. Обосновал е извод за недопустимост на преразглеждане на въпроса за законосъобразността на процесната заповед по аргумент от разпоредбите на чл.183, чл.237 ал.4 и чл.245 ал.4 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваните заповеди на министъра на здравеопазването са издадени на основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, 5 и 11 от Закона за здравето, чл. 63в от Закона за здравето и чл. 73 АПК, във връзка с Решение №629/26.08.2021 г. на Министерски съвет за удължаване срока на обявената с Решение №325/14.05.2020 г. на МС и предхождащи решения на МС извънредна епидемична обстановка. И двете представляват общи административни актове, при чието обжалване субсидиарно са приложими правилата за индивидуалните административни актове, в т.ч. относно правото на оспорване – арг. чл. 184 АПК. Жалбоподателите са обосновали правния си интерес от водене на делото, с довода, че са адресати на разпоредителната част на акта, който ги засяга неправомерно. Такова "засягане", по смисъла на чл. 120, ал. 1 от Конституцията, е нарушаване или застрашаване от административния акт на права или законни интереси на граждани и/или юридически лица, като обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени е недопустимо. За да е защитим с признатата и гарантирана от закона възможност за съдебна защита, правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Безспорно, наличието на правен интерес от оспорване на административния акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, подлежаща на доказване във всеки конкретен случай. Така е приел и Конституционният съд в свое решение, а именно, че „преценката дали един административен акт нарушава или застрашава права или законни интереси на граждани и/или юридически лица, може да бъде извършена само от компетентния съд след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на конкретния административен акт. В конкретния случай, АССГ е приел липса /отпадане/ на правен интерес за жалбоподателите, вследствие наличието на влязъл в сила съдебен акт за отхвърляне на оспорването срещу Заповед № 01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването с Решение №192/11.01.23г. по адм.д. № 10524/2021г. на АССГ, оставено в сила с Решение № 6317/22.05.2024г. по адм.д. № 4760/2023г. на ВАС – основание по чл.159 т.6 от АПК за прекратяване на съдебното производство пред него. Обосновал е извод за недопустимост на преразглеждане на въпроса за законосъобразността на процесната заповед. Този извод на първоинстанционния съд е правилен. Съгласно чл. 183 от АПК решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички. За неуредените в този раздел въпроси, с нормата на чл. 184 от АПК законодателят е приел, че следва да се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове. Съгласно чл. 177, ал. 3 от АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Следователно, нормата регламентира недопустимост на оспорването с искане за прогласяване нищожност на административен акт, ако е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлено предходно оспорване на законосъобразността на акта. В тази връзка, с оглед безспорния факт, че с влязло в сила съдебно решение е отхвърлено оспорването срещу процесната заповед на министъра на здравеопазването, и забраната на чл. 177, ал. 3 от АПК за оспорване на същия административен акт като нищожен и/или като незаконосъобразен, правилно съдът е приел жалбата за недопустима, имайки предвид посоченото правно основание. Изложените в частната жалба съображения за обратното не намират законова опора и не се споделят от касационната инстанция. По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение