Определение № 60385 от 29.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1927/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Петя Керанова – процесуален пълномощник на А. С. Ф., срещу определение № 11828 от 07.08.2020 г. по в.гр.д. № 3231/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК - за присъждане на ДДС върху определеното с решението адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца за първата и въззивна инстанция. В частната жалба се поддържа, че въпросът за дължимостта на ДДС и начисляването му над данъчната основа е уреден нормативно - § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е налице безвъзмездна сделка, нито такава, освободена от ДДС. По съображения в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските, чрез допълнително присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение за инстанционното разглеждане на делото. Ответникът по частната жалба – ЗД „Бул инс“ АД не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд. Производството по гр.д. № 3231/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, е приключило с постановяване на решение № 62 от 08.01.2020 г., като на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.2 ЗА, ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адв.Петя Керанова адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в размер на 2 904.50 лева – за защита в първоинстанционното производство и 3 530 лв. – за защита във въззивното производство. В мотивите към решението е отразено, че адвокатското възнаграждение се присъжда без ДДС, т.к. данъкът е публично вземане и няма законово основание съдилищата да начисляват ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ, който поначало се начислява от регистрираното лице и данъчната основа не може да включва ДДС. Изразеното от решаващия съд становище се поддържа и в сега атакуваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК. Изложени са и допълнителни съображения, основани на чл.86 ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. Апелативният съд е отхвърлил доводите на молителя, основани на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., поради липса на законово основание с наредба да се възлага на съдилищата да начисляват ДДС върху адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ. Определението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. В непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в част от цитираните в частната жалба съдебни актове: определение по ч.т.д. № 2725/2019 г., определение по ч.т.д. № 141/2019 г., определение по ч.т.д. № 2559/2016 г. и др., е прието следното: С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл.2, т.1, вр.чл.8 ЗДДС; предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл.38, ал.1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС; при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, вр. § 2а от Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. Съобразявайки и възприемайки посочената по-горе практика, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение следва да се отмени, като на процесуалния представител на ищеца се присъдят допълнително сумите: 580.90 лева – за първоинстанционното производство и 706 лева – за въззивното производство, съставляващи 20% върху присъдените с решението възнаграждения за оказана безплатна правна помощ на ищеца А. Ф.. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение