Определение № 455 от 02.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2648/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], ответник по исковете, срещу определение № 419 от 22.02.2013г. по гр. дело № 1549/2012г. на Софийски апелативен съд за отхвърляне на подадената от частния жалбоподател молба вх. № 669/ 21.01.2013г. по описа на САС за отмяна на допуснатото обезпечение, постановено от Окръжен съд- [населено място] по ч.гр.д. № 78/ 2011г. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен. Позовава се на разпоредбата на чл.282, ал.1 ГПК, съгласно която подаването на касационната жалба не спира изпълнението на решението на въззивния съд. Счита, че по аналогия на цитираната разпоредба, при отхвърляне на исковете, би следвало ответниците да имат право да освободят внесената гаранция. По арг. на чл.282, ал.2 ГПК, намира, че въззивното решение е определящо по отношение на допуснатата с определение на окръжния съд обезпечителна мярка и същата следва да бъде отменена, освен ако ВКС постанови спиране на изпълнението на решението на въззивния съд. Ответниците, К. Л. У. и Р. М. У., поданици на В., молят частната жалба да се остави без уважение, като неоснователна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Софийски апелативен съд е отхвърлил подадената от частния жалбоподател молба по чл.402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение на исковете по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, постановено от окръжния съд, поради това, че производството по делото не е приключило и не е отпаднала причината, поради която е допуснато обезпечението. По делото на Софийски апелативен съд е постановено решение, с което са отхвърлени исковете по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Въззивното решение е обжалвано от ищците пред Върховния касационен съд, като касационната им жалба е висяща. Обжалваното определение е правилно. Отмяната на допуснатото от окръжния съд обезпечение на исковете става при условията на чл.402 ГПК, като разпоредбите на чл.282 ГПК не намират приложение. В хипотезата на чл.282 ГПК се обезпечава спирането на предварителното изпълнение на въззивното решение при касационното му обжалване при представяне на обезпечение в размерите по чл.282, ал.2 и ал.3 ГПК, докато в настоящия случай се иска отмяна на допуснато обезпечение на исковете. Съгласно чл.402, ал.2 ГПК, обезпечението на исковете се отменя, ако вече не съществува причината, поради която е допуснато. В случая производството по спора е висящо, поради което не е отпаднала причината за допускане на обезпечението на исковете. С оглед изложеното, обжалваното определение, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение