Определение № 3516 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3358/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (нататък и КОНПИ, Комисията ) срещу въззивно решение № 232 /22.12.2023 г. по в.гр.д. № 496/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 13/29.03.2023 г. по гр.д. № 2333/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.153,ал.1 ЗОНПИ на Комисията срещу В. В. А..

Ответникът по жалбата В. В. А. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва срещу решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд е приел следното:

Като се е позовал на предпоставките за уважаване на иска и на вече приетото ТР по тълк.д. № 4/2021 на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че най-напред следва да се отговори на въпроса каква е стойността на притежаваното от проверяваното лице имущество към края на проверявания период, както и дали между него и нетния доход на проверяваното лице през този период, е налице необосновано несъответствие, под формата на превишение, в размер над 150 000 лв.

Въззивният съд е обсъдил приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), с което е установен размерът на доходите на ответника и на неговите обичайните и извънредни разходи, което е кредитирал като компетентно и обосновано. Така е приел извода, че наличното имущество в патримониума на В. А. не се е увеличило в размер, надхвърлящ нетния му доход за същия период с повече от 150 000 лв. и при двата варианта на експертното заключение и така е формирал извода, че не е налице твърдяното от ищеца значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника през проверявания период, което е обуславящо за правото му да образува производството по отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответника, както и за предявяване на иск по чл.153 ЗОНПИ.

Въззивният съд е приел извода, че намерените в стая на хотел М., в С., ползван от търговско дружество и в банкови сейфове, наети на името на В. А. в Банка ДСК парични суми не следва да се считат за имущество на проверяваното лице, налично към края на проверявания период и не следва да се вземат предвид при изчисляване дали е налице „значително несъответствие" между имуществото и нетния му доход през проверявания период по следните съображения: хотелската стая е била отдадена за ползване по договор за наем на търговско дружество, а ответникът не е разполагал, не се разпореждал и ръководил паричните средства на дружеството, тъй като дружеството е учредено от ответника, заедно с още едно лице, но впоследствие, ответникът и другото лице са прехвърлили собствеността върху дяловете си, след което В. А. няма никакво участие в собствеността и управлението на дружеството и в случая съгласно § 1, т.6, буква „б“ от ДР на ЗОНПИ не е налице контролиране на дружеството.

Ответникът е сключил договорите за наем на банковите сейфове, в които е открита парична сума.

От представен по делото обвинителен акт е видно, че срещу ответника В. А. е повдигнато обвинение престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр. 2 и пр. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 18.07.2018г е получил парични средства в размер на 2 780 100 евро, за което е предполагал към момента на получаването му, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления по чл.255, ал.3 и по чл.256, ал.2 от НК.

Като е анализирал основанието на повдигнатото обвинение въззивният съд е приел, че въпреки че като основание за започване на проверка срещу ответника В. А. е послужило именно привличането му като обвиняем за горепосоченото престъпление, при форма на изпълнителното деяние „получил“ и „държал“ сумата от 2 780 100 евро, в настоящото производство по иск по чл.153 ЗОНПИ, Комисията твърди, че всъщност въпросното имущество е собственост на проверяваното лице.

Въззивният съд е приел, че фактът, че въз основа на всички събрани доказателства ответникът е привлечен към наказателна отговорност на посоченото основание (че е получил и държал сумата) силно разколебава ищцовата теза, че се касае за имущество, собственост на ответника.

Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, които съдът обявява, че кредитира, въпреки възможността за възможната тяхна заинтересованост съгласно чл.172 ГПК, тъй като са безпротиворечиви и логични и се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото, въззивният съд намира, че с тях на практика се подкрепя обвинителната теза срещу ответника, поради което и няма никаква логика да не им се дава вяра или да се считат за компрометирани и заинтересовани.

Така въззивният съд намира, че при условията на пълно и насрещно доказване, по дело е оборена презумпцията на чл.147 от ЗОНПИ по отношение на собствеността на сумата от 2 780 100 евро, намерена в банкови сейфове, наети от ответника, тъй като въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е установил, че тази сума не е собственост на ответника.

Така е формиран извод, че тази сума не следва да се счита за собственост на ответника В. А., поради което нито следва да участва в имуществото на ответника през проверявания период и при определяне размера на несъответствието между същото и нетния му доход, нито подлежи на отнемане от него, тъй като не е негова собственост. Неотносим към предмета на делото при това положение е въпросът дали тези средства са със законен произход, тъй като той би бил релевантен по иск срещу собственика/собствениците им, какъвто се установи, че ответникът не е.

По отношение на суми, които са внесени по разплащателна сметка на ответника, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не се е установило наличието на значително несъответствие между имуществото и нетния доход през проверявания период, което е основната предпоставка за правото на Комисията да образува производство по отнемане на незаконно придобито имущество от ответника, респективно и да предяви иск за отнемане на същото.

Освен това е установено, че в края на проверявания период посочените суми не се намират в банковата сметка на лицето.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК КПКОНПИ обосновава искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси (дословно):

1. Терминът „придобито имущество“ предполага ли, че в същото се включват всички имуществени блага и кореспондира ли терминът с „притежавано имущество“? В кой момент придобитото имущество или постъпилото в патримониума имущество се счита за собственост на лицето?

Въпросът е обуславящ, доколкото в съответствие с ТР по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че от значение е това придобито през проверявания период имущество, което е притежавано в края на този период. С оглед на приетото в ТР това е имуществото, което е придобито през проверявания период и е налично в патримониума в края на проверявания период.

По този въпрос не е допуснато противоречие с приетото в тълкувателното решение.

2. С какви способи и писмени доказателства следва да се докаже презумпцията, че за собственост на лицето се смятат намерени в наети от последното сейфове парични средства, при положение, че не е представено нито едно доказателство за разпоредителни сделки и т.н., но има данни, че действията по влагане на средства в сейфове е направено тайно и без информация откъде произхождат парите?

Въпросът не е обуславящ. В съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че правилото на чл.147 ЗОНПИ установява оборима презумпция. Установеното в нея предположение не подлежи на доказване (от Комисията), а на оборване (от ответника). Оборването се извършва с насрещно доказване, което трябва да е пълно и главно.

Въззивният съд не е приел, че разпоредбата или законът предвиждат ограничение за Комисията да сочи и представя доказателства в подкрепа на обстоятелствата, за които разпоредбата установява оборима презумпция. Въззивният съд не е приел, че някои видове доказателства не са допустими.

Въззивният съд не е приел, че Комисията не е посочила и не е поскала да бъдат събрани такива доказателства (които подкрепят презумпцията), а е приел, че ответникът е провел насрещно доказване, с което е оборил презумпцията.

Извън това краткият отговор на въпроса е: собствеността върху парични средства се доказва с предвидените в закона (законите) доказателства за осъществяване на предвидените в закона (законите) придобивни способи.

3. Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представени по делото доказателства на основание констатациите в СИЕ, или следва да извърши преценка на всички доказателства поотделно и в съвкупност?

Въпросът не е обуславящ, доколкото видно от мотивите му, въззивният съд не е извършвал селективна преценка на събраните по делото доказателства, а преценка на всички доказателства в съвкупност.

4. Кога съдът следи за възложената доказателствена тежест на ответника? В производството по реда на ЗОНПИ допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва произход на придобито имущество? А ако свидетелят е привлечен като обвиняем по същото наказателно производство, по което е привлечен и ответникът и отказва да посочи какъв е произходът, как са придобити и т.н. намерени (парични) средства в значителен размер в сейфове на ответника, как съдът следва да прецени свидетелските показания? А ако свидетелят е майка на ответника, как следва да се ценят свидетелските показания при положение, че същата отказва да отговаря на въпроси, за които е допусната да свидетелства и по този начин ограничава правото на защита на ищеца посредством съда, който не допуска да бъде задължен свидетелят да отговори на всички поставени от ищеца въпроси?

Въпросите не са обуславящи, както беше посочено и по-горе, въззивният съд е приел, че не е доказван произход (от Комисията), а е провеждано и проведено насрещно доказване (от ответника) за оборване на презумпцията по чл.147 ЗОНПИ.

Доколкото може да се приеме, че въпросите се свеждат до това дали са допустими свидетелски показания за оборване на презумпция, установена с разпоредбата на чл.147 ЗОНПИ и как следва да се преценяват показанията на заинтересованите свидетели, следва да се има предвид казаното по 2-рия въпрос и че в съответствие с установената практика събраните гласни доказателства са преценени в съответствие с изискванията на чл.172 ГПК и в съвкупност с всички други доказателства и данни по делото

5. При допуснат свидетел от страна на съда до разпит по заявени от ответника факти, но (когато) свидетелят отказва да даде отговор по допуснатите обстоятелства (на допуснатите въпроси) и съдът не допуска въпроси на ищеца, чрез които да се установят релевантни за спора факти, то явява ли се законосъобразно и правилно решението му или същото е нищожно?

Чрез този въпрос се навежда довод за допуснати процесуални нарушения. В това производство не подлежат на разглеждане доводи за процесуални нарушения. Само за пълнота може да се отбележи, че такива не биха били допуснати, ако ГПК допуска свидетелят да отказва да свидетелства.

6. При преценка на свидетелските показания съдът следва ли да преценява същите с оглед и наличните доказателства по делото? При какви условия следва да се приложи чл.172 ГПК?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика. Както беше посочено, съдът е извършил преценка на събраните по делото гласни доказателства съгласно правилото на чл.172 ГПК и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.

7. Може ли съдът да основе решението си само на гласни доказателства, без да обследва (обсъжда) събраните писмени такива? Липсата на писмени доказателства, чрез които да бъде доказано, че дадено имущество, в това число и пари, имат законен източник, прави ли ги автоматично имущества с установен законен източник?

Въпросът не е обуславящ. Въззивният съд не е основал изводите си единствено на гласни доказателства. Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е приел за установено (доказано) по делото, че паричните средства, които са намерени в стая на хотел М. и в наети от ответника сейфове, не са негова собственост, поради което е приел, че за разглеждания спор е без значение дали те имат законен източник.

8. Представляват ли имущество намерени парични средства в наети от ответник сейфове в търговски банки? Предвид разпоредбите на специалния закон – ЗОНПИ, в тежест на ответника ли е да докаже законен произход на тези вложени в сейфове средства? В случай, че не се представят доказателства за законен източник на средства за придобиване на имуществото, то спорното право изяснено ли е от фактическа страна и актът на съда ще бъде ли основан на закона?

Тези въпроси, както и някои от предишните, са разновидности на вече разгледани въпроси. И не са обуславящи поради вече изложеното по предишните въпроси. Въззивният съд е обосновал изводите си, че презумпцията по чл.147 ЗОНПИ е оборена чрез насрещно и пълно доказване и че по делото е прието за установено, че тези парични средства не са собственост на ответника, поради което е без значение чия собственост са те и дали са придобити от законен източник.

В обобщение може да се отбележи, че по-голямата част от въпросите не са обуславящи, тъй като се основават на неприетите твърдения на касационния жалбоподател – ищец по делото.

Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът претендират разноски, но не е представил списък на разноски, нито доказателства за заплатени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.

При служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че производството по делото е образувано без касационният жалбоподател да е заплатил дължимата държавна такса в размер на 30 лева, каквато на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ дължи и която с оглед изхода от това производство следва да понесе, поради което следва да бъде осъден да я заплати.

Воден от изложеното, съдът