Определение № 850 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12084/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. Н., чрез адвокат Ж. Симова, против определение № 1390/06.11.2024 г., постановено по адм. дело № 437/2024 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ на кмета на Община Монтана за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация вх. № 94-М-811 от 19.08.2024 г. за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, обективиран в писмо изх. № 94-М-811 от 25.09.2024 г., и производството по делото е прекратено. Излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и немотивираност и несъответствие с фактически установеното по делото, поради и което е поискана отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – кметът на Община Монтана, не изразява становище по частната жалба. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС Монтана е образувано по жалбата на М. И. Н. от гр. Монтана против изричен отказ на кмета на Община Монтана, обективиран в писмо изх. № 94-М-811 от 25.09.2024 г., за извършване на административна услуга за заверка на молба-декларация вх. № 94-М-811 от 19.08.2024 г. за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 48489.13.164 по КК и КР на гр. Монтана. С оспорения отказ на кмета на Община Монтана частният жалбоподател е уведомен, че той не се легитимира като собственик по отношение получаване на информация за бивш имот пл. № 6210 по кадастралния план на бившите собственици на к-с „Младост-1“, гр. Монтана, част от който е поземлен имот с идентификатор 48489.13.164 по КК на гр. Монтана, както и че по отношение на възстановяването на имота и какви постановени решения има за процесния имот, той следва да се обърне към Общинска служба по земеделие гр. Монтана. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. И. Н. против горепосочения акт и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като не е налице годен за обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебна проверка - основание по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК. От съдържанието на жалбата се установява, че ответникът е поискал информация относно това, какви подадени заявления за възстановяване на процесния имот има, какви постановени решения на компетентния административен орган има издадени; кои са лицата записани по помощния и кадастралния план цитирани в издадените удостоверения, като му бъдат издадени копия от тези планове. Съдът е приел, че се касае за оспорване на съдържанието на издадения документ, посочен от Н. като изричен отказ, което производство следва да бъде реализирано по друг, а именно по административен ред пред по-горестоящия административен орган, съгласно правилата на чл. 81, ал. 2 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Заверката на молба декларация за извършване на обстоятелствата проверка, представлява административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК - издаването на акт, с който се удостоверяват факти с правно значение и по-конкретно - удостоверение дали имотът, за който се отнася молбата представлява общинска или държавна собственост. Правомощията на административния орган в това производство се свеждат до проверка на обстоятелството дали посоченият в молбата имот е актуван като общинска собственост, респективно държавна собственост, или не е актуван. От материалите по делото се установява, че по подаденото заявление за обстоятелствена проверка на М. И. Н., кметът на община Монтана е извършил проверка и е удовлетворил искането на заявителя, като е извършил заверка на подадената молба-декларация и е издал удостоверение като неразделна част от същите за признаване на правото на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка – в представено от Н. удостоверение е отразено, че „….за поземления имот няма съставен акт за общинска собственост“, което е заверено с подпис и печат на Директор „ОС“ Монтана. Поради изложеното, правилно административният съд е приел, че за Н. не е налице правен интерес от търсената съдебна защита. По отношение на несъгласието на жалбоподателя със съдържанието на издадения от кмета на община Монтана документ, следва да се посочи, че Н. е поискал да бъде снабден с изрично посочените документи и поради невъзможност да му бъдат издадени, е бил насочен към органа, който може да извърши исканите от него услуги. Правилно административният съд е приел, че оспореният документ не представлява годен за обжалване акт. По така изложените съображения, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК във вр. чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,