Определение № 349 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2596/2025 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на М. П. Б., с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал.1 ГПК на заповед за изпълнение от 18.11.2015г. по ч.гр.д. № 812/2015г. по описа на Районен съд - Елин Пелин, наименована от молителката „решение“, на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Молителката сочи, че е подала молба за отмяна на същото „решение“ през декември 2024г. в Окръжен съд – София с вх. № 12940, изпратена по компетентност на РС - Елин Пелин, който с влязло в сила на 13.03.2025г. определение е върнал молбата като недопустима. Извежда основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК от твърдението, че „решението“ е постановено срещу съпруга й И. П., осъден заедно с нея солидарно да заплати сумите, след като е починал. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се обосновава с факта, че молителката никога не е получавала призовка за участие по делото (заповедното производство). Ответникът, „ОББ” АД, излага подробни съображения за недопустимост, съответно за неоснователност на молбата за отмяна в депозирания от него отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като извърши проверка по реда на чл.307, ал.1 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е недопустима. На първо място, на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК подлежат само влезлите в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, като единственият акт, различен от решение, който подлежи на отмяна, е определението за прекратяване поради отказ от иска - Тълкувателно решение №:7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случая се иска отмяна на приключващия заповедното производство акт – заповед за изпълнение от 18.11.2015г. по ч. гр. д. № 812/2015г. по описа на Районен съд - Елин Пелин, неправилно наименован от молителката „решение“. Същият не попада в очертания предмет на извънредното производство по чл.303 и сл. ГПК, като е предвиден специален реда на защита по чл.423 и чл.424 ГПК, поради което молбата за отмяната му по чл.303 ГПК се явява недопустима. На второ място, за изчерпателност следва да се посочи, че молбата е недопустима и като просрочена. В молбата се твърди, а и от приложените книжа в кориците на заповедното производство се установява, че молителката е подала срещу същия акт предходна молба за отмяна вх. № 12840/30.12.2024г., поради което настоящият състав приема, че тя е узнала за него и за сочените в нея обстоятелства най-късно на 30.12.2024г., поради което настоящата молба за отмяна на акта, подадена на 18.09.2025г., е депозирана след изтичането на три месечните срокове по чл.307, ал.1, т.1 и т.5 ГПК., чийто най- късен начален момент е 30.12.2024г. С оглед посочените основания за недопустимост на молбата за отмяна, същата да се остави без разглеждане. Въпреки изхода на делото, на ответника по молбата не могат да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като такива не се претендират и не се доказва да са направени. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение