Решение № 268 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1004/2009 г.

Решение № 268 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1004/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОУ"Гоце Д. с. С., общ. Якоруда, срещу решение № 122 от 5.03.2009г по гр. дело № 1288/2008 г. на Благоевградски окръжен съд, с което в една част е оставено в сила решение 23.10.2008г по гр. д. № 428/2008г на Разложкия районен съд по трудов спор за законосъобразност на уволнение, а в една част решението е отменено и предвид нови писмени доказателства, частично е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение поради оставане без работа, за периода от влизане в сила на заповедта за уволнение, до датата на удостоверения от Б. по труда период на регистрация на ищцата. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалните задължения на въззивния съд по чл. 266, ал. 1 от ГПК да не допуска доказателство, което ищцата не е представила в първа инстанция, както и при неправилно прилагане на доказателствените правила във връзка с оспорване на същото като писмен документ. Изложени са и съображения за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по останалите искове, разгледани в трудовия спор на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Ответницата в касационното производство Зафрие Х. С. е заявила отговор, с който оспорва наличието на отменителни основания. С определение № 1090 от 1.09.2009 г. състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по процесуалния въпрос за ангажиране на доказателства по действащия процесуален закон предвид ограниченията в него, по претенцията за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, когато шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 от КТ, считано от уволнението, чиято отмяна се иска съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ще настъпи за ищеца в хода на делото и с оглед необходимостта от формиране на съдебна практика по процесуалните институти на чл. 266 вр. чл. 267, ал. 1 от ГПК относно доказателствата във връзка този иск, във фазата на въззивно обжалване. По същия въпрос, обусловил допускане на касационната жалба и по насотящото дело, Върховен касационен съд, III г. о вече постанови решение № 1* от 23.12.2009г по гр. д. № 221/2009 г. по реда на чл. 290 от ГПК. С него принципно бе даден положителен отговор на възможността за ангажиране на доказателства и пред въззивния съд за факта на принудителна безработица в срока по чл. 225, ал. 1 от КТ, ако шестмесечният период, заявен с исковата молба, не е изтекъл към момента на преценката на обстоятелствата по чл. 267, ал. вр чл. 266 от ГПК от втората инстанция. Обусловеността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение поради оставане без работа след уволнението, процесуално предпоставя обективното му съединяване за общо разглеждане в рамките на трудовия спор по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. чл. 310, т. 1 от ГПК. Кратките срокове в Кодекса на труда при исковете за защита в случай на незаконно уволнение, както и зададената с нормата на чл. 344, ал. 1 от КТ вр. чл. 317 и чл. 310 от ГПК възможност за концентрирано и изчерпателно разглеждане в бързо производство на различни по своето материалноправно естество претенции, налагат съдилищата да съобразяват една особеност на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно предявяването му за посочения в закона пределен период от шест месеца за напред, преди още свързаните с основанието на този иск обстоятелствени факти да са настъпили при подаване на исковата молба. При това се касае не за отделен факт, а за период. До изтичането на шестмесечния срок, удостоверяването на продължителността на безработицата остава в доказателствена възможност за ищеца, като последващо настъпил факт от значение за спорното право В доразвитие на вече изложеното по поставения въпрос, когато при разглеждането на трудовия спор първостепенният съд е приложил чл. 159, ал. 1 от ГПК, съответно не е допуснал възможност ищецът по иска за обезщетение да представи доказателства за оставане без работа, въззивният съд следва да се ръководи от правилото на чл. 266, ал. 3 от ГПК, при съобразяване с правомощията си по чл. 269 от ГПК. Въззивният съд се произнася по основанието на иска за целия шестмесечен период, когато той изтича до приключване на устните състезания пред тази инстанция и се поддържа като основание на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ. В този случай ограничителните доказателствени правила на чл. 147, т. 1, 159 и чл. 266, ал. 1 от ГПК не са приложими, до приключване на въззивното производство страната допустимо може да представи удостоверение по регистрацията си в "Б" за факта, че е без работа, включително ако удостовереният период от време касае обстоятелства, по които първоинстанционният съд вече се е произнесъл с приемането на иска за недоказан или преждевременен, но е допуснал процесуално нарушение във връзка с доказателствените правила. В конкретния случай производството пред първостепенния съд е приключило преди да изтече заявения с иска шестмесечен период на обезщетението, на страната е било дадено веднъж указание, че следва да докаже факта на оставане без работа, но е оставено без уважение искането това да стане допълнително, т. е след насроченото за 7.10.2008 г. съдебно заседание. След като искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е бил отхвърлен изцяло като недоказан с постановеното решение, допълнително към въззивната жалба ищцата е представила издадено от "Б"гр. Разлог писмено доказателство, свидетелстващо за принудителна безработица за периода на претенцията, до посочена при издаването му датата 16.02.2009г включително. Дата е последваща спрямо проведеното първо по делото заседание, както и спрямо приключилите в първа инстанция на устни състезания, но предвид вече изтъкнатата специфика на обстоятелствата, съставляващи основание на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, в случая не се касае за преклудирана възможност да се сочат доказателства. Като е съобразил гореизложеното във връзка с допустимостта на приложеното към въззивната жалба доказателство, въззивния съд правилно е отчел служебната си роля в доказателствения процес и значението на обстоятелства по основанието на иска, настъпили до произнасянето му по чл. 267, ал. 1 вр. чл. 268, ал. 3 от ГПК. Щом периодът на претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ се формира в хода на делото като материално основание на този иск, страната има възможност да представи доказателствата си за релевантните факти по него, до приключване на устните състезания. Ето защо основното оплакване на касатора, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и недопустимо приемане на доказателство, на което въззивният съд е основал решението си, е неоснователно. Несъстоятелен е довода, че самото доказателство, официално издаден свидетелстващ документ, съдът е следвало да третира като оспорено по чл. 193 от ГПК, щом в отговор е изтъкнато несвоевременното му представяне. Неоснователни са оплакванията за неправилно прилагане на материални закон и необоснованост на обжалвания акт по решаващия въпрос за законосъобразност на уволнението, предприето поради съкращаване на щата в ответното основно училище. Работодателят не е представил по делото предхождащото щатно разписание за длъжностите и не е спазил изискванията на Наредба № 3 от 18.02.2008 г. на МОН за определяне числеността на персонала в системата, което е дало основание на решаващия съд на направи съответните на закона правни изводи. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.