Определение № 8823 от 04.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8336/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Р. Т., чрез адв. Н. Солаков, против Определение № 1690 от 14 август 2026 год. постановено по адм. дело № 364/2026 год. по описа на Административен съд гр. Търговище, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане принудителна административна мярка (ЗПАМ) № РД-14-44-0044 от 31 юли 2026 год., издадена от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация" - Търговище, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ): 1/ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „б“ във връзка с чл. 106а, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане за срок от една година на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ [номер] на Р. Р. Т. с [ЕГН], издадено от регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в гр. Търговище на дата 15.06.2022 г. въз основа на Протокол № 339/15.06.2012 г. за община Търговище.; и 2/ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - временно спиране от движение на лек автомобил „Хюндай И 20“ от категория М1 с рег. № [рег. номер], собственост на Р. Р. Т., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация [номер], издадено на 11.03.2024 г. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че изпълнението на обжалваната заповед няма да доведе до значителна и трудно поправима вреда. Оспорва изводите на съда, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК. Твърди, че хроничното заболяване на майка му наистина е предходен факт, но новата, непосредствена и реална вреда се състои в пълното спиране на възможността за финансиране на нейното лечение. Сочи, че преустановяването на дейността му като таксиметров шофьор за период от една година ще доведе до пълна невъзможност за обслужване на текущите задължения. Иска се отмяната на обжалваното определение и вместо него касационната инстанция да постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС гр. Търговище е отхвърлил искането на Р. Р. Т. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-14-44-0044 от 31 юли 2026 год., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация" - Търговище, с която са наложени следните принудителни административни мерки: 1/ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, буква „б“ във връзка с чл. 106а, ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане за срок една година на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ [номер] на Р. Р. Т. с [ЕГН], издадено от регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в гр. Търговище на дата 15.06.2022 г. въз основа на Протокол № 339/15.06.2012 г. за община Търговище.; и 2/ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на лек автомобил „Хюндай И 20“ от категория М1 с рег. № [рег. номер], собственост на Р. Р. Т., [ЕГН], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 /дванадесет/ месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация [номер], издадено на 11.03.2024 г. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 АПК. Счел е, че в случая се твърдят само обстоятелства, които са били налице при издаването на заповедта. Според съда твърденията на водача за лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. Посочва още, че доводите относно незаконосъобразността на оспорената заповед за неотносими към производството по спиране, тъй като законосъобразността на акта ще бъде преценена при решаването на спора по същество. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на процесната ПАМ е допуснато по силата на закона - чл. 107, ал. 3 ЗАвтП. В ЗАвтП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 год. на ВАС по тълк. д. № 1/2009 год.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводите на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще затрудни упражняване на грижите към майка му, а също и трудовите му задължения, правилно е приет за неоснователен. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва дейностите във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване и трудова заетост. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващия негови интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за спиране на предварително изпълнение на оспорената ЗПАМ, поради което изводът на първоинстанционния съд, че искането е неоснователно е правилен. Доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд