Определение № 542 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4524/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С определение №401/29.04.13г. по гр.д.№35/13г. на Габровския окръжен съд е оставена без разглеждане молбата на И. А. К. за присъждане на разноските по делото по реда на чл.248 ГПК. Съдът е приел, че с решението по делото съдът се е произнесъл по въпроса за разноските, дължими на И. К.. Тъй като липсва списък по чл.80 ГПК, молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално недопустима. Частна жалба срещу това определение е подадена от И. К.. Той поддържа, че въззивният съд му е присъдил разноските за второто въззивно производство, но не и разноските, които е направил в предходното касационно производството през ВКС. Счита, че няма пречка да иска тези разноски по реда на чл.248 ГПК чрез допълване на решението. Ответницата в производството А. Ф. К. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: Съгласно т.8 на приетото междувременно ТР №6 от 16.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при липса на списък на разноските по чл.80 ГПК молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима. Обжалваното определение е съобразено с това разрешение на ВКС. В настоящия случай съдът се е произнесъл в решението си по въпроса за разноските. Действително е пропуснал да присъди сторените от жалбоподателя разноски за първото касационно производство. Този пропуск обаче не може да бъде отстранен по реда на чл.248 ГПК, тъй като жалбоподателят не е представил пред въззивния съд списък на разноските по чл.80 ГПК и молбата му за изменение на решението в частта за разноските се явява процесуално недопустима, както правилно е приел и въззивният съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,