Определение № 284 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11648/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. М. Б., чрез адв. Върбанов като процесуален представител, срещу разпореждане № 1969 от 04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 861/2024 г. по описа на Административен съд – София област (АССО), с което е върната предходна частна жалба по същото административно дело поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатираните в нея нередовности. Излагат се доводи за неправилност на разпореждането. Жалбоподателката твърди, че не е надлежно уведомена за указанията на съда. Прави искане за отмяна на обжалваното в настоящото производство разпореждане и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците – кметът на община Драгоман и „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез юрк. Иванов като процесуален представител, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Вторият ответник претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, второ отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Б. М. Б., с която се иска отмяна на решение по протокол от 09.09.2021 г. на комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, назначена от кмета на община Драгоман, в обезщетителната му част относно оценката на собствения на жалбоподателката имот. АССО оставя жалбата без разглеждане като просрочена с определение № 140 от 03.02.2025 г., срещу което е подадена частна жалба, заведена с вх. № 1007/11.02.2025 г., с искане за неговата отмяна. Поради неизпълнение в срок на дадените от съда с разпореждане № 352 от 12.02.2025 г. указания за отстраняване на нередовности на частната жалба, същата е върната с разпореждане № 552 от 13.03.2025 г., което на свой ред е обжалвано с частна жалба, заведена във Върховния административен съд (ВАС) с вх. № 6813/30.04.2025 г. Същата е върната с разпореждане на председателя на второ отделение на ВАС от 07.05.2025 г. на първоинстанционния съд с указания за правилното й администриране във връзка с изискванията по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, в изпълнение на което е постановено разпореждане № 918 от 09.05.2025 г. на АССО. С него частната жалба е оставена без движение и на жалбоподателката е указано в 7 - дневен срок от съобщението да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на обжалвания акт, представляващи касационни основания. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 1969 от 04.11.2025 г. частната жалба е върната. За да постанови този резултат, съдът приема, че разпореждането от 09.05.2025 г. е връчено на съпруга на жалбоподателката на 16.10.2025 г., като в указания срок за отстраняване на констатираните нередовности, който изтича на 23.10.2025 г. и към този момент, същите не са отстранени. Разпореждането е правилно. Неоснователно е наведеното от частната жалбоподателка възражение, че съобщението за оставяне на частната жалба без движение е връчено на адрес, на който не живее, както и че то не й е предадено от лицето, което го е получило. Видно от данните по делото от съда са правени няколко опита за връчване на съобщението на адреса на представляващите страната адвокати в гр. София, [адрес]. Поради неуспех да бъде връчено съобщението на този адрес и неявяване на адвокатите след проведени телефонни разговори да получат съдебния акт в деловодството на съда, съобщението заедно с препис от разпореждането са връчени на 16.10.2025 г. на адреса на Б., посочен в жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство пред АССО. Този адрес съвпада с настоящия и постоянния й адрес съгласно направена служебна справка, приложена по делото. Съобщението е прието от съпруга на жалбоподателката, с което е спазено правилото на чл. 46, ал. 2 ГПК, приложимо съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 АПК - то е получено срещу подпис от лице от семейството на жалбоподателката, идентифицирало се с имена и качеството на съпруг. Налице е отбелязване в съобщението, че това лице поема задължение да го предаде на адресата. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК с получаването на съобщението от съпруга се смята, че връчването е извършено на адресата. Следователно, съобщаването е редовно съгласно чл. 46, ал. 2 ГПК и съдът правилно приема като дата на получаването му 16.10.2025 г. От данните по делото се потвърждава, че в указания седемдневен срок нередовностите на частната жалба не са отстранени. Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че дори съобщението да е редовно връчено, то тя не е следвало да отстрани посочените от съда нередовности на частната жалба. Правилно от първоинстанционния съд е констатирано неизпълнение на изискването по чл. 212, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 231 АПК. В подадената частна жалба не се съдържат никакви конкретни пороци на оспорения с нея съдебен акт. В този смисъл правилно същата е оставена без движение, като указанията за отстраняване на констатираната нередовност са обективирани в разпореждане № 918 от 09.05.2025 г., което е постановено във връзка с изрично разпореждане, дадено от председателя на второ отделение на ВАС. Предвид изложеното обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба поради неизпълнение на дадените указания е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника „Булгартрансгаз“ ЕАД за присъждане на разноски за настоящото производство, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 102 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение