Решение № 7912 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3167/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Инвестбанк“ АД, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 3095/26.01.2026 г., постановено по адм. д. № 10573/2025 г. по описа на Административен съд София-град, Второ отделение, 32 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ, обективиран в писмо рег. № 328600-60143/17.09.2025 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с който е отказано предоставяне на достъп до данни от Регистър „Административнонаказателна дейност“ /РАНД/ чрез средата за междурегистров обмен RegiX. В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел липса на законово основание за предоставяне на достъп до исканите данни. Навеждат се доводи, че банката е задължена по силата на чл.16 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чл.13-17 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ и Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ да извършва проверка на кредитоспособността и идентификация на своите клиенти, поради което следва да има достъп до необходимата информация. Поддържа се още, че поради непроизнасяне в срок е било налице мълчаливо съгласие по смисъла на чл.14, ал.5 от Общите условия за присъединяване към RegiX. Ответникът – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че липсва изрично законово основание за предоставяне на достъп до РАНД и че постановеният отказ е законосъобразен. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл.218 АПК, касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че „Инвестбанк“ АД е подала заявление до Министерството на електронното управление за предоставяне на достъп чрез RegiX до данни от Регистър „Административнонаказателна дейност“, поддържан от Главна дирекция „Национална полиция“. В заявлението са посочени като правни основания разпоредбите на чл.16 ЗПК, чл.13-17 ЗКНИП, чл.53 ЗМИП, както и необходимостта от извършване на проверки във връзка с оценката на кредитоспособността и идентификацията на клиенти на банката. С писмо рег. № 328600-60143/17.09.2025 г. директорът на ГДНП е отказал предоставянето на искания достъп с мотиви, че липсва законово основание за предоставяне на данните, тъй като РАНД не е публичен регистър, а информацията в него е с ограничен достъп. За да отхвърли жалбата срещу отказа, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил, че разпоредбите на ЗПК, ЗКНИП и ЗМИП не предоставят изрично право на банката да получи достъп до РАНД, както и че не е налице хипотеза на мълчаливо съгласие. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Между страните няма спор, че касаторът е кредитна институция и организация, предоставяща обществени услуги по смисъла на § 1, т.12 от ДР на Закона за електронното управление. Безспорно е също, че Главна дирекция „Национална полиция“ има качеството на първичен администратор на данни по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЕУ. Съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги /НОИИСРЕАУ/ достъпът до регистри и бази данни се осъществява чрез заявление, в което задължително се посочва правното основание за получаване на исканите данни. Аналогично изискване съдържа и чл.11, ал.6 от Общите условия за достъп до данни от регистри в средата за междурегистров обмен. Като основание за подаване на искането за достъп до процесната информация, касаторът е посочил разпоредбите на ЗПК, ЗКНИП и ЗМИП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези разпоредби не създават изрично право на достъп до РАНД. Съгласно чл.16, ал.1 ЗПК кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително чрез справка в Централния кредитен регистър или друга база данни, използвана в Република България. Нормата въвежда задължение за кредитора да извърши оценка на кредитоспособността, но не съдържа изрично законово основание за достъп до всички регистри и информационни масиви, поддържани от държавни органи. Същото се отнася и до разпоредбите на ЗКНИП и ЗМИП. Те уреждат задълженията на финансовите институции по отношение на проверката на клиенти и произхода на средства, но не предоставят самостоятелно право за достъп до непублични регистри с ограничен режим на информация. Цитираните и в касационната жалба текстове от ЗКНИП и ЗМИП /чл. 13-17 от ЗКНИП и чл. 53, ал. 3 от ЗМИП/ не дават право на свободен и неограничен достъп на банковата институция до всички, водени от други държавни или недържавни органи регистри, а определят задълженията за оценка на кредитоспособността на потребителя и задължение за предоставяне на информация от потребителя, а не от трети лица, каквото в случая се явява МВР, както и за събиране на данни за професионалната дейност на кредитоискател и целта и характера на участието му в деловите взаимоотношения. Тази информация може да бъде събрана и чрез доказателства, представени от имащата интерес да я представи страна в конкретното правоотношение. РАНД представлява специализиран информационен масив, съдържащ данни, свързани с административнонаказателната дейност на органите на Министерството на вътрешните работи. Данните в него не са публични и достъпът до тях е допустим само в изрично предвидените от закона случаи, а такива в случая не са налице. Настоящият съдебен състав съобразява и формираната практика на Върховния административен съд по сходни правни спорове относно предоставянето на достъп до регистри и бази данни чрез RegiX. В този смисъл е Решение по адм. д. № 2790/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в което е прието, че разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗПК въвежда задължение за кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, но не създава самостоятелно материално право на достъп до всички поддържани от държавната администрация регистри и информационни масиви. В посоченото решение Върховният административен съд е приел, че когато конкретният регистър е с ограничен достъп и не е публичен, предоставянето на данни от него е допустимо единствено при наличие на изрично законово основание. Изложените правни изводи са относими и към настоящия спор. Сходството между двата казуса е съществено, доколкото и в настоящото производство касаторът извежда претендираното право на достъп до данни от задължението си да извършва оценка на кредитоспособността и проверки на свои клиенти. Това задължение обаче не дерогира специалния режим на достъп до данни, обработвани от органите на МВР, нито освобождава заявителя от необходимостта да установи наличие на изрично нормативно основание за получаване на исканата информация. Правилно административният орган е приложил чл.8, ал.3 НОИИСРЕАУ, съгласно който първичният администратор на данни отказва достъп до данни на лицата, които ги заявяват, когато заявителят няма право да получи данните съгласно закон. Разпоредбата е императивна и при липса на изрично нормативно основание административният орган е длъжен да постанови отказ. Достъпът до данните в Централен кредитен регистър е регламентирано в съответната Наредба № 22 от 16.07.2009 г., като в чл. 4 от същата е изрично посочено кои институции и лица подават и получават информация за кредитната задлъжнялост на клиентите си, поради което твърдяната в касационната жалба и допълнителното писмено становище аналогия е необоснована. За пълнота следва да се посочи, че нито една от посочените в писмени бележки от 28.04.2026 г. норми на ЗЕУ, ЗДП и Наредба I-157 от 01.10.2002 г. не дават право на „Инвестбанк“ АД да обработва данни от информационните масиви на МВР, съдържащи информация за отчета на водачите на МПС и тяхната дисциплина. Неоснователни са и доводите на касатора относно наличието на мълчаливо съгласие. Съгласно чл.58, ал.1 АПК мълчаливо съгласие възниква само в изрично предвидените от закона случаи. Институтът представлява изключение от общото правило за изрично произнасяне на административния орган и не подлежи на разширително тълкуване. Разпоредбите на Общите условия за работа в средата RegiX не могат да дерогират правилата на АПК, нито да създават материални права извън установените със закон. Поради това непроизнасянето в определен срок не води до възникване на право на достъп до данни от РАНД. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му административният съд е обсъдил всички относими доказателства и доводи на страните, установил е релевантните факти и е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационните основания по чл.209 АПК за отмяна на решението. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,