Определение № 1181 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О. И. Г., чрез адвокат В. В., срещу въззивно решение № 109 от 14.06.2023 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по в.гр.д. № 39/2023 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. С определение № 4360/02.10.2024 г. съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение. Със същото определение касаторът е осъден да заплати на насрещната страна сумата в размер на 2650 лв., сторени разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от О. Г., чрез адв. В., за изменение на определението в частта за разноските. Счита, че адвокатският хонорар е значително завишен, като съдът следва да признае за възстановяване сумата от 500 лв. Определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящото дело, е вписано на 02.10.2024 г., когато е обявено. То е окончателно и от тогава започва да тече за страните срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молбата е подадена от страната на 4.11.2024 г. – първият работен ден след 02.11.2024 г. и е в срок, изхожда от легитимна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е допустима. Препис от молбата е връчен на насрещната страна И. А. Г., която чрез адв. С. С. е изразила становище в дадения от съда срок. Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази изложеното в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и данните по делото, установи следното: Разноските са възложени в тежест на О. Г., ответник по иска и касатор, поради недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, с което искът срещу него е уважен; основанието е чл. 78, ал. 1 ГПК. По приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК: Производството по чл. 288 ГПК по правило е закрито, каквото е и в случая, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да се направи и в производството по чл. 248 ГПК, и в случая то се явява допустимо. Възражението е основателно. Предмет на исковия процес е споразумение по чл. 51 СК, одобрено с решение № 1879 от 12.11.2013 г., по гр.д. № 6948/2013 г. на РС – Русе, сключено между О. И. Г. и И. А. Г. в частта (т.2) относно придобитият време на брака недвижим имот (апартамент). Исковата молба е била нередовна – не е посочена цената на иска. Съдът е установил данъчната оценка на имота в размер на 16231,80 лв. Липсва изричен акт по чл. 70 ГПК, но страните не спорят, че посочената сума се явява цена на иска, като евентуални възражения са преклудирани, вкл. и спрямо съда – чл. 70, изр. 2 ГПК. Процесуалният представител на ответника по касация И. Г., адв. С., е подал отговор на касационната жалба. В него са изложени различни съображения. По делото няма проведени открити съдебни заседания, то е приключило с постановяване на едно определение в закрито заседание, което има за предмет предпоставките за допускане на касационно обжалване. След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че адвокатско възнаграждение, заплатено от И. Г. не се явява прекомерно. Този извод касационната инстанция прави с оглед фактическата и правна сложност на казуса, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и предполагаемото време за проучване и изготвяне на отговора, което адвокатът е изразходвал. Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22). Не без значение е и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на ангажираните адвокати, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение