Решение № 472 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 736/2009 г.

Решение № 472 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 736/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от EТ "И. Т. - Е." гр. С. З., представляван от собственика Т., чрез процесуалния си представител - адвокат М. против въззивно решение № 596 от 15.01.2009 г. по в. гр. д. № 740 по описа за 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е изцяло отменено решение № 153 от 14.04.2008 г. по гр. д. № 409/2006 г. на Окръжен съд С. З. и вместо това е постановено друго, с което е развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника договора за отстъпено право на строеж за построяване на сграда, сключен с н. а. № 191 от 27.08.1998 г. т. VI, д. 3824/98 г. на Старозагорския нотариус между Т. Н. М., С. К. Н. и Д. К. Нойков /починал и на негово място са конституирани наследниците му - Ю. С. Н. и Р. Д. Н./ - от една страна и от друга - EТ "И. Т. - Е." гр. С. З. Решението е постановено при участието на В. Д. Д. като трето лице помагач на страната на ищците и са присъдени направените по делото разноски. Като се сочи отменителното основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените в хода на цялото производство разноски. С определение № 1231 от 9.10.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставения въпрос, свързан с приложимостта на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД и по-специално - за това дали в случая неизпълнената част от поетото по договора задължение е незначителна /или значителна/ - с оглед интереса на кредитора. В съдебно заседание страните не се явяват, като ответниците се представляват от процесуален представител, който оспорва подадената жалба. Постъпили са и писмени бележки от пълномощника на касатора. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Ищците по делото, като съсобственици на дворно място, са учредили в полза на ответника право на строеж върху конкретни обекти от предвидена за застрояване жилищна сграда /като съсобствениците взаимно също са си отстъпили право на строеж/ срещу което ответникът е поел задължението да построи изцяло - за своя сметка предвидената за застрояване жилищна сграда, съгласно издаденото разрешение за строеж № 465 от 28.09.1998 г. в срок от две години, считано от даване на строителна линия на обекта. С протокол № 1 от 6.01.1999 г. е определена строителната линия и ниво на строежа/ следователно същият е следвало да бъде завършен до 6.01.2001 г. За да постанови акта си, с който е уважил иска и е развалил така сключения между страните договор - въззивният съд се е мотивирал със следните факти - до 4.04.2007 г. сградата не е била въведена в експлоатация, строителството е осъществявано със значителни прекъсвания - за период от по две години - след 2000 г. и 2002 г., не е налице съответствие между водения бетонов дневник и представените свидетелства за вложен бетон, липсват в съответната хронология заповеди за отделните строителни етапи в заповедната книга на обекта, има седем броя актове без дати и несъответствие в датите за част от издадените актове. Акцентирано е на това, че към датата на падежа - 6.01.2001 г. - обектът е бил изпълнен в обем около 26% от уговореното, ответникът е канен от ищците да изпълни, което не е било направено и за последните не е налице възможност да получат жилищни обекти, годни да бъдат ползвани по предназначение. Съдът се е позовал и на настъпило съществено изменение в икономическата обстановка, с оглед интересите на ищците. Счел е, че не е налице основание за прилагане на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД с изведен от гореизложените факти аргумент за особено съществено неизпълнение на договореното задължение относно срока и липса на договорения резултат. Така описаният въззивен акт е постановен в противоречие с Постановление № 3 от 29.02.1973 г. на Пленума на ВС, който има задължителна сила за съдилищата. Съгласно приетото в него - основен принцип на облигационното право на Република България е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора. Изрично е посочено, че при преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености. Когато задължението се състои в построяване на жилище, преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се извърши на основата на това дали при построяването му е допуснато такова отклонение от договореното между страните, че то не може да удовлетвори нуждите на кредитора. При това следва да се има предвид дали допуснатите отклонения са отстраними или не. В случая въззивният съд не е съобразил следните, установени по делото факти: За процесния обект е бил издаден Акт обр. 14 още към 14.09.2003 г. за приемане на конструкцията на сградата. Още към този момент сградата е била завършена в груб строеж. За същата - на 26.04.2007 г. е издаден Акт обр. 15 за установяване годността на приемане на строежа. По делото са разпитани свидетели, които установяват, че към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция - сградата е била в завършена до покрив, с дограма, с положена вътрешна и външна мазилка, В и К и ел. инсталации. Назначената по делото пред първата инстанция тройна експертиза дава заключение, че са спазени всички изисквания за надлежно документиране на отделните етапи на строителния процес с актове, протоколи и вписвания в заповедната книга, както и че към строителната документация на обекта съществуват документи, удостоверяващи произхода, качеството и годността на вложените материали. Фактически строителството съответства на проектната документация, построеното съответства на нормите за качество, с изключение на налична надлъжна пукнатина в мазилката на фасадата на първия етаж, която не застрашава сигурността на сградата. Покривът е изпълнен с батумни керемиди, които са по-качествени, тъй като олекотяват конструкцията и са с по-лесен ремонт. Към гореизложеното - предвид необходимостта съдът да се съобрази и с настъпилите факти и обстоятелства, които са от значение за решаване на спора - въззивният съд е следвало да отчете и че към момента на разглеждане на делото пред въззивната инстанция са били издадени на основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ Удостоверение № У. - И 18 от 22.01.2008 г. и № У. - И 14 от 22.01.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж от четвърта категория - съответно за "Жилищна сграда с обекти за стопанска дейност", включваща партер, три + терасовиден етаж, деветфамилна жилищна сграда с обекти за стопанска дейност - офис и кафене, телефонна тръбна мрежа у бр. PVC тръби Ф 110 и 2 бр. шахти от регулационната граница на УПИ I V. 640 кв. 404 до деветфамилна жилищна сграда с обекти за стопанска дейност със застроена площ от 210 кв. м, разгърната застроена площ 1 174 кв. м, с административен адрес: ул. "Кольо Р." № 18 и за "Външно ел. захранване на Жилищна сграда с обекти за стопанска дейност" - кабелен електропровод НН от ТП "Бедечка" до главното табло на Жилищна сграда с обекти за стопанска дейност на ул. "Кольо Р." № 18. С оглед гореописаните две доказателства - настоящият съдебен състав прима за неправилни изводите на въззивния съд за неизпълнение на договореното задължение поради липса на договорения резултат. Последните сочат, че сградата не само, че е изградена, но и е въведена в експлоатация и функционира, така че ищците са получили жилищните си обекти - във вид, годен да бъдат ползвани по предназначение. Неизпълнението относно срока е налице, но то е незначително, с оглед интереса на кредиторите, защото целта на договора е постигната. Ако се приеме обратното при наличие на вече изградена и функционираща жилищна сграда/включително и ползвана от ищците, които и са се разпоредили с част от имотите си в полза на привлеченото в качеството на помагач трето лице/ - развалянето на сключения договор би било злоупотреба с право и ще доведе до неоснователно обогатяване на ищцовата страна за сметка на ответната. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да отмени като неправилен постановения въззивен акт и да реши въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск. На основание чл. 78 от ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане - в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на 1 276 лв. - от които 276 лв. - платени държавни такси и 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. За въззивната - няма представени доказателства за направени разноски, а сумата от 1 500 лв. - вписана в представеното пред първата инстанция адвокатско пълномощно - съдът не присъжда, тъй като в него няма отбелязване, че сумата е реално внесена от страната. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение