Определение № 2818 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2025/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, вр. чл. 344, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Р. В. срещу определение № 839 от 25. 03. 2025 г. по гр. д. № 3167/2024 г. на ОС - Пловдив, в частта, с която предявената по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК претенцията на съделителката Р. Р. В. за осъждане на М. Н. В., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплаща на Р. Р. В. месечно обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от делбения имот - апартамент №, на етаж, във вход на блок, находящ се в [населено място], район „С.“, бул. „Ц. Б. О.“ №, с площ от 90 кв.м., нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор № *****.***.***.*.** по КККР на [населено място], не е уважена над сумата 100 лв. до сумата 250 лв., както и в частта, с която е постановено месечното обезщетение да се заплаща до приключване на производството по гр. д. № 3167/2024 г. на ПОС. Иска се отмяната му в обжалваната част, увеличаване размера на месечното обезщетение от сумата 100 лв. на сумата 300 лв. и присъждането му до приключване на производството по делото пред всички инстанции. Подаден е отговор на частната жалба от съделителката М. Н. В., чрез адв. Н. А., с който се изразява становище за недопустимост на частната жалба (поради постановяването й срещу неподлежащо на обжалване определение), евентуално – за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението за недопустимост на частната жалба поради необжалваемост на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК. В алинея 3 на чл. 344 ГПК е предвидено изрично, че определението по алинея 2 на същата разпоредба може да се обжалва с частна жалба. Съгласно указанията по тълкуването и прилагането на чл. 344, ал. 2 ГПК, дадени с точка 6 от ТР № 1/2001 г. от 17. 07. 2001 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, споровете по чл. 344, ал. 2 ГПК се разглеждат двуинстанционно, като ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд. В случая окръжният съд се е произнесъл за пръв път по претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, поради което определението му подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Определението е влязло в сила в частта, с която предявената по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС е уважена за сумата 100 лв. – месечно обезщетение за ползване на собствената на съделителката Р. Р. В. 1/2 идеална част от жилището. Спорен е размерът на месечното обезщетение. Съобразявайки вида, площта и местонахождението на процесния имот, както и наличните по делото данни за състоянието му, настоящият състав намира, че месечният наем за жилището, определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза поне в размер на 500 лв., а за 1/2 идеална част от жилището - на 250 лв., до който размер претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде уважена. Сумата следва да се присъди считано от 17. 03. 2025 г. (връчване на молбата по чл. 344, ал. 2 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, съдържаща и „писмено поискване“ по смисъла на цитираната разпоредба) до приключване на делбеното производство с влязъл в сила съдебен акт. Воден от изложеното, съдът