Определение № 3433 от 17.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1946/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД, чрез процесуалния му представител, за изменение на постановеното по настоящото дело в производство по чл. 290 ГПК решение № 160 от 15.10.2024 г. в частта за разноските – чрез присъждане на платени от страната адвокатски възнаграждения в общ размер на 7 920 лв. с ДДС. В молбата се поддържа, че с оглед изхода от спора пред касационната инстанция застрахователното дружество има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, представляващи платени адвокатски възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена от М. В. Г. и Е. З. Д., чиито размери (по 3 960 лв. с ДДС) са съобразени с минимумите по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а доказателства за плащането им в брой са представени своевременно по делото. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от М. В. Г. и Е. З. Д., чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на молбата. Поддържа се тезата, че, доколкото въззивното решение в съответните му обжалвани пред ВКС части е отменено и касационната жалба на М. Г. и Е. Д. е уважена в цялост, то изобщо не е налице основание за присъждане на исканите от ответника по касация разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за изменение на съдебния акт в частта относно разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения: Производството по т. д. № 1946/2023 г. на ВКС, І т. о. е образувано по подадена касационна жалба от пълномощника на М. В. Г. и Е. З. Д. срещу решение № 99 от 06.07.2023 г. по в. т. д. № 94/2023 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 5 от 16.01.2023 г. по т. д. № 90/2022 г. на Окръжен съд – Плевен в съответните осъдителни части, са били отхвърлени исковете на двете ищци срещу „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД за разликите от по над 128 000 лв. до размера на сумите от по 160 000 лв. за всяка от тях – обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на З. Е. Д. – лице, с което първата ищца е живяло на съпружески начала, и баща на втората ищца, в резултат на ПТП, настъпило на 17.10.2020 г. След допускане на въззивното решение до касационен контрол настоящият състав с решение № 160 от 15.10.2024 г. е отменил решение № 99 от 06.07.2023 г. по в. т. д. № 94/2023 г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната му пред ВКС част и вместо това е осъдил „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на М. В. Г. и Е. З. Д. сумите от по 32 000 лв. на всяка от тях – обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на З. Е. Д., настъпила в резултат на ПТП на 17.10.2020 г., ведно със законната лихва от 01.07.2021 г. до окончателното плащане. При този изход на спора разноски са възложени единствено в тежест на ответното по касация застрахователно дружество. Отговорността на страните за разноски се разпределя в съответствие с правилата на чл. 78 ГПК, които се прилагат във всяка инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, когато страната, в чиято полза е решено делото, е представлявана от адвокат, тя има право на разноски за адвокатското възнаграждение, което е заплатила на процесуалния си представител – адвокат. За да се присъдят от съда, разноските трябва да са поискани своевременно от правоимащата страна и да е доказано реалното им извършване по начините, указани в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – с договора за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в брой от страната на упълномощения по делото адвокат, или с банкови документи, в случай че според уговорките в договора възнаграждението подлежи на плащане по банков път. В настоящия случай, с оглед постановеното от ВКС в производството по чл. 290 ГПК решение, с което касационната жалба е уважена в цялост и пренесената в касационната инстанция част от спора е разрешена изцяло в полза на касаторите, молителят – ответник по касация, изобщо няма право на разноски за производството пред касационния съд. Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение