Определение № 32 от 17.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3337/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК Образувано е по молба вх. № 12480/13.12.2016 г. на П. Т. Т. за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело решение № 163 от 02.12.2016 г. С последното е оставена без уважение молбата на Д. К. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 07.03.2016 г. по гр.д. № 4291/2015 г. на Софийски градски съд. Молителят претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева за производството по чл. 307 ГПК. Ответната страна Д. К. Г. изразява становище, че разноски не следва да се присъждат. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства – ТР №6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Искане за присъждане за разноски по настоящото гражданско дело е направено и в проведеното по делото съдебно заседание от 02.12.2016г. Представен е договор за правна защита и съдействие №686941/28.10.2016г. и платежно нареждане от 28.10.2016г. От тях се установява, че П. Т. е направил разноски за адвокатско възнаграждение за производството по отмяна в размер на 480 лева. С оглед изхода на производството по чл.307 ГПК и представените писмени доказателства, молбата на П. Т. за допълване на постановеното решение в частта за разноските и присъждането им е основателна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.