Определение от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2026 г.

Производството е по 190, ал. 1 вр. чл. 166, ал. 2 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. ЕТ „ Кип- Ра-91-К. Петкова“, [населено място] село, „Абрашев“ ЕООД, гр. Пещера, „Медикомфорст Кидс“ ЕООД, гр. Ямбол,"Медикъл Моно" ЕООД, гр. Пловдив, „Лъки Шуус“, гр. Пловдив, „Кабо 2020“ ЕООД, гр Пазарджик, „СМТЛ Еллимед“ ЕООД, гр. Плевен и „Гаро 2009“ ЕООД, гр. Хасково, чрез пълномощника им адвокат С. Величкова, са подали жалба срещу разпоредбите на чл. 57, ал. 3, т. 4а и т. 9 от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат, издадена от министъра на здравеопазването. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби поради противоречието им с нормативен акт от по-висок ранг, приемането им извън законовата делегация и в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което се иска обявяването им за нищожни, респ. отмяната им като незаконосъобразни. С жалбата е направено особено искане за спиране на изпълнението на оспорените разпоредби до приключване на делото, по съображения, че прилагането им в провежданата и неприключила процедура по договаряне ще причини на жалбоподателите значително и трудно поправима вреда – изключване от пазара, на който оперират и невъзможност за сключване на договор с НЗОК за следващия договорен период, съответно ще се наложи освобождаване на служителите и работниците им и ще доведе до невъзможност да се отговори на потребностите на хората с увреждания от помощни средства. Ответникът – министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че искането за спиране на изпълнението на обжалваните разпоредби е неоснователно. Излага доводи, че твърденията на жалбоподателите за настъпване на неблагоприятни последици за тях от изпълнението на разпоредбите от наредбата не са подкрепени с конкретни доказателства. Оспорва позицията им, че прилагането на разпоредбите ще доведе до ограничаване на възможностите на хората с увреждания да се снабдяват с помощни средства и поддържа, че при издаване на нормативния акт изцяло е съобразен общественият интерес. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че искането за спиране на изпълнението на оспорените разпоредби на чл. 57, ал. 3, т. 4а и т. 9 от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. е неоснователно. Съгласно чл. 53 от наредба № 7 от 31.03.2021 г. Националната здравноосигурителна каса ежегодно провежда процедура за определяне на стойността на заплащане на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия (ПСПСМИ), предназначени за хората с увреждания, в т.ч. и на съответните ремонтни дейности. С чл. 57, ал. 3 от наредба № 7 от 31.03.2021 г. е предвидено, че за участие в процедурата по определяне на стойността на заплащане лицата по ал. 1 подават в НЗОК заявление, към което прилагат: т. 4а. (нова – ДВ, бр. 110 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) - документ, удостоверяващ правото на производителите да изработват помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия по поръчка, издаден от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (удостоверение по чл. 40, ал. 1 от ЗЛЗ) – за производители, които са регистрирали в ИАЛ медицински изделия по поръчка и заявяващи производство на медицински изделия по поръчка (самостоятелни медико-технически лаборатории по чл. 18, ал. 2 от ЗЛЗ) и т. 9. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2024 г., в сила от 1.01.2025 г.) - валиден сертификат по стандарт БДС EN ISO 9001 – за производителите на медицински изделия, изработени по поръчка, и за производителите и търговците на едро на медицински изделия от клас I; Процедурата по договаряне стойността на ПСПСМИ е започнала и към 08.01.2026 г. на страницата на НЗОК е публикуван списък с допуснати участници в следващ етап. С искането за спиране се твърди, че вредите за жалбоподателите произтичат от приложението на обжалваните разпоредбите и се иска отпадане на условията, въведени с чл. 57, ал. 3, т. 4а и т. 9 от наредбата. В искането за спиране на изпълнението не са посочени конкретни обстоятелства, извън правните последици от приложението на атакуваните разпоредби. По силата на препращащата норма на чл. 196 АПК, при преценка на основателността на искането за спиране се прилагат критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, съгласно който съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да установи наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, т. е. да докаже, че действието на подзаконовия нормативен акт би му причинило/би създало реална опасност от причиняването на значителна или трудно поправима вреда. Следователно на установяване подлежи реалния риск от настъпването на вреда в резултат от прилагането на оспорения подзаконов нормативен акт, както и нейните количествени и качествени характеристики. Приложените писмени доказателства към жалбата доказват съществуването на договорни отношения с НЗОК за 2025 г., но от това обстоятелство не следва пряк извод за наличие на условията по чл. 166, ал. 2 АПК. В тази насока трябва да се посочи също, че заявителите на особеното искане не са ангажирали доказателства, че вредите, които биха понесли, по своята същност, степен и резултат, са противопоставими на презумирания от закона държавен и обществен интерес от прилагане на оспорения подзаконов нормативен акт. Спиране изпълнението на оспорените текстове, респ. на процедурата по чл. 53 и сл. от Наредба № 7 от 31.03.2021 г. не е в защита на обществения интерес, а напротив създава предпоставки за затрудняване процедурата и невъзможност да приключи в установените в закона срокове, с произтичащите неблагоприятни последици за хората с увреждания за снабдяване с необходимите помощни средства и извършване на ремонтни дейности. В жалбата са обективирани доводи за противоречието на подзаконовите разпоредби с нормативни актове от по-висока степен, които обаче не могат да се противопоставят на обществения интерес, а сочат на засегнати икономически интереси на производителите. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не е установено съществуването на опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди от действието на тези разпоредби спрямо жалбоподателите, които преодоляват презумирания от закона обществен интерес от приложението им. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение: