Решение № 13127 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2013 г.

Решение № 13127 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на началник група "Миграция" при Областна дирекция (ОД) на МВР - Хасково, срещу решение № 147/30.05.2013 г., постановено по адм. дело № 430/2012 г. на Административен съд (АС) - Хасково. По подробно развити съображения за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, се претендира отмяната му. Ответната страна - Мустафа Кърджалъ, чрез адв. Цветков от АК - Хасково, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение - оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора, съдът съобрази следното: С отказ № 25691/22.11.2012 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 11 и т. 23 и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ, началник група "Миграция" при ОДМВР - Хасково е отказал издаването на разрешение за предоставяне право на продължително пребиваване в РБ на чужденеца Кърджалъ Мустафа (KIRCALI MUSTAFA), гражданин на Република Турция, по заявление вх. № 23587/11 г. По повод предприетото съдебно обжалване, с решение № 147/30.05.2013 г. по адм. дело № 430/2012 г. АС - Хасково е счел, че така постановеният отказ, по силата на посочените в него разпоредби и с оглед установените и доказани по делото обстоятелства, е незаконосъобразен. Относно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ, АС - Хасково е приел, че дружеството "Кърджалъ Пен" ООД, в което лицето е съдружник и управител, действително има установени нарушения на трудовото законодателство. Разграничавайки физическото лице Мустафа Кърджалъ и юридическото лице "Кърджалъ Пен" ООД, в което същият е съдружник, като самостоятелни правни субекти, съдът установява неприложимост на конкретната разпоредба към казуса. За целта се е позовал на решение № 9657/3.07.2012 г. по адм. дело № 11670/2011 г. на ВАС, седмо отделение, постановено в отклонение от съществуващата до момента съдебна практика по приложението на законовата разпоредба. Относно приложимостта на нормата на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ и с оглед конкретния документ с неверни данни - ведомост за заплати на лицата, работещи в дружеството, където чужденецът е съдружник, съдът отново констатира незаконосъобразност на акта. Основен аргумент съставът черпи от факта, че съобразно чл. 16 ППЗЧРБ конкретният документ не е нормативно релевантен към производството. Паралелно с това е посочил, че при подаване заявлението за продължително пребиваване лицето не се е основало на този документ, поради което не може да се приеме, че същият представлява документ с невярно съдържание по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ. В заключение първоинстанционният съд е счел, че останалите приложими по силата на препращащата норма на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЧРБ разпоредби, не са посочени от органа, респ. спрямо тях не са изложени конкретни съображения за наличие на факти от хипотезата им, поради което в рамките на настоящето производство, приложимостта им не може да бъде предмет на съдебен контрол. Решението е неправилно. Фактическата обстановка е безспорно установена по делото, поради което и не следва да се преповтаря. По конкретно изложените твърдения на страните и направените от първоинстанционния съд изводи, настоящият касационен състав намира следното: Видно от данните по делото е, че на дружеството "Кърджалъ пен" ООД е бил съставен АУАН № 26-2601333/1.12.2011 г. за нарушение на трудовото законодателство и с НП № 26-2601333/14.03.2012 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, вр. с чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. При тези данни принципно правилно АС - Хасково е разграничил самостоятелната правосубектност на търговското дружество и неговия съдружник, но в частност изведените правни изводи във връзка с неприложимостта на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ не се споделят от настоящата инстанция, по следните съображения: Според публично достъпните вписвания по партидата на дружеството в Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието, търговското дружество "Кърджалъ пен" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. "България" № 87, ет. 3, ап. 13, е регистрирано с уставен капитал от 5 000 лева и двама съдружници - Мустафа Кърджалъ с дялово участие 4 500 лева (90 %) и Адвие Кърджалъ с дялово участие 500 лв. (10 %). Управител на дружеството е Мустафа Кърджалъ. За периода 8.06.2011 г. - 8.12.2011 г. турският гражданин Мустафа Кърджалъ е притежавал разрешение за продължително пребиваване в страната ни, издадено на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ - в качеството на чужденец, осъществяващ търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани в срока на пребиваването. Тълкувайки приложимата към спора разпоредба на чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ, в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че нарушението на трудовото законодателство е извършено от "Кърджалъ пен" ООД, но не и лично от неговия съдружник и управител - Мустафа Кърджалъ, в качеството му на физическо лице. Посочил е, че двата правни субекта не могат да се приравняват, като чрез тълкуване по аналогия деянието на физическото лице се счита за деяние и на юридическото лице. Ето защо и доколкото от събраните по делото доказателства не се установява чужденецът, в качеството му на физическо лице за предходния период на разрешено пребиваване да е извършил нарушение на трудовото законодателство, то същият не би могъл да е субект на вмененото нарушение, респ. не попада в приложното поле на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ. Изводът е неправилен. Утвърденото в чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) правило, че административната отговорност е лична, изключва възможността такава отговорност да се носи от юридически лица. Когато административните нарушения са извършени при осъществяване на дейност от предприятия, учреждения или организации, отговорност за тях носят лично работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали извършването им (Арг.: чл. 24, ал. 2 ЗАНН). Невъзможността за юридически лица да носят административна отговорност се обяснява със съображението, че те не са в състояние, както физическите лица, да проявяват укоримо поведение, обусловено от някаква годност (вменяемост) за извършване на неправомерни деяния. По смисъла на закона юридическите лица са съвкупност от два елемента - имущество и персонал, чрез които юридическото лице обективира съществуването си и проявява правоспособността си като правен субект. Т. е. юридическите лица, като правни субекти по силата на образуващата ги правна норма, са правомерни образувания, които трябва да извършват само правомерни действия. Наказуеми деяния, извършени при осъществяване на тяхната дейност, могат да се реализират единствено от физическите лица, които действат от тяхно име. За определени случаи ЗАНН допуска санкциониране и на самите юридически лица като изключение. Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Отговорността на юридическото лице или на едноличния търговец е обективна и тя не зависи от вината на физическо лице. Достатъчно е да е осъществено нарушение на цитираната норма, за да се наложи санкция. Субект на задължението е самото юридическо лице или едноличен търговец и при неизпълнението му се реализира отговорността на тези лица. Актът за установяване на неизпълнението на даденото задължение и НП се издават срещу юридическото лице или едноличния търговец, но законодателят ясно е посочил, че не се касае за административно нарушение и административно наказание, а за имуществена санкция. В този аспект неправилно първостепенният съд свързва налагането на имуществена санкция с административно нарушение, осъществено от юридическото лице. Действително в Глава IV на ЗАНН законодателят е предвидил възможност да бъде налагана имуществена санкция на юридически лица, но това е възможно единствено при осъществено административно нарушение (или престъпление) от физическо лице. Това следва от нормите на Глава I, Раздел IV ЗАНН, в които е посочено, че административната отговорност е лична, административното нарушение може да бъде осъществено само виновно, респ. деецът може да бъде единствено физическо лице. Този извод се налага не само от посочените норми - чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 10, чл. 11 ЗАНН и т. н., но и от константната практика на съдилищата за принципната разлика между административното наказание "глоба" по чл. 13 ЗАНН и имуществената санкция, предвидена в Глава IV на ЗАНН. В контекста на изложеното, неправилен е изводът на решаващия съд, че основанието за налагане на имуществената санкция в конкретния случай е осъществено от юридическото лице административно нарушение, т. к. то (търговското дружество "Кърджалъ пен" ООД) никога не може да бъде извършител на такова. Оттук следва и погрешно възприетата теза на разделната отговорност на собственика и управител - чужденец като физическо лице и представляваното от него търговско дружество като субект на санкционираното административно нарушение. Това в крайна сметка е довело до незаконосъобразното заключение, че нарушенията на трудовото законодателство, субект на които е търговско дружество, чиито собственик и управител е постоянно пребиваващ на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ чужденец, не осъществяват визираните в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 11 с. з. юридически факти. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ и осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. На това правно основание, регистрирайки търговското дружество "Кърджалъ пен" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. "България" 87, ет. 3, ап. 13, турският гражданин Мустафа Кърджалъ е получил разрешение за постоянно пребиваване в страната за предходен период. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, търговци са търговските дружества. Волеизявленията на търговските дружества се изразяват чрез органите, които по закон и съобразно с вписванията в търговския регистър осъществяват представителство на юридическото лице. В дружеството с ограничена отговорност управителят организира и ръководи дейността и го представлява съгласно закона и решенията на общото събрание - Сравн.: чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Чуждият гражданин Мустафа Кърджалъ е съдружник и управител на "Кърджалъ Пен" ООД и в качеството си на такъв представлява търговското дружество при осъществяване предмета му на дейност По силата на своята собственост, финансово участие и ръководни правила, чужденецът упражнява пряко контролиращо влияние по отношение "Кърджалъ пен" ООД. След като Мустафа Кърджалъ формира пазарната политика на търговския субект и ръководи дейността му, респ. представлявайки и формирайки правновалидната воля на дружеството, в качеството на негов управител е осъществил описаните в акта на Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково, нарушения на трудовото законодателство, за които на юридическото лице е наложена имуществена санкция. Според приложимата към спора разпоредба на чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ, отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, когато чужденецът при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната. По логиката на възприетото от АС - Хасково буквално тълкуване на разпоредбата, довело до извод за разделната отговорност на собственика и управител - чужденец като физическо лице и представляваното от него търговското дружество като субект на имуществената санкция за нарушения на КТ, единствената възможност за прилагане на хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ е, когато чужденецът като физическо лице осъществява независима икономическа дейност (респ. не може да бъде свързан с друго правосубектно образувание). Което от своя страна пряко противоречи на изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ за осъществяване на търговска дейност в страната по законоустановения ред, т. к. реализирането на подобна дейност предполага придобиване качеството на търговец, който факт, ведно с всички правноиндивидуализиращите го белези се вписват в търговския регистър. Формалното тълкуване на АС не съответства на целта на закона и означава още, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ не може да бъде приведена в действие, т. к. правноорганизационната форма на осъществяваната от чужденеца търговска дейност винаги ще съставлява пречка за приложението й. Законодателят обаче не е ограничил по какъвто и да било начин нито броя, нито вида на правно-организационните форми, чрез които ще бъде постигната целта на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. За законодателя е важен резултата, който може да бъде постигнат (виж: абзац пети от правните съображения в мотивите на възприетото от АС - Хасково решение по адм. дело № 11670/2011 г. на ВАС, което в тези си съждения се споделя от настоящия съдебен състав). След като в качеството на физическо лице чужденецът не би могъл да реализира хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, а следва задължително да осъществява търговска дейност в предпочитана правноорганизационна форма по ТЗ и на това основание да получи разрешение за постоянно пребиваване, е нелогично да се отрече обратната връзка, като се приеме, че нарушенията на регистрирания за целта търговски субект не го засягат по никакъв начин в личното му качество и не се отразяват на правното му положение, свързано с упражняването на тази именно търговска дейност. Т. е. закононарушенията на юридическото лице, създадено за целите на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ няма как да не рефлектират в правната сфера на осъществяващото търговската дейност физическо лице - чужденец, което го управлява и представлява. При това положение, противно на духа и целта на закона, както и на материалноправното му съдържание е да се твърди, че нарушенията на чужденеца при осъществяване на търговската му дейност в страната, не ангажират по никакъв начин личната му отговорност. Застъпеното в тезата на АС тълкуване на разпоредбите на ЗЧРБ противоречи на разума на закона, както и на заложените в чл. 4 изисквания към пребиваващите в държавата ни чужденци. Ето защо и противно на възприетото от АС - Хасково, нарушенията на трудовото законодателство, извършени от търговско дружество, собственик и управител на което е чужденец, осъществяват визираните в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ юридически факти. Поради това съдът неправилно е установил липсата на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ. И това е така, защото: Първо, ЗЧРБ (чл. 26, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2) изисква чужденецът да извършва търговска дейност (т. е. дейност, попадаща под режима на Търговския закон), респ. при извършването й през предходен период на разрешено пребиваване да е нарушил трудовото или данъчно законодателство. Следователно, нарушението няма как да се осъществи от чужденеца в личното му качество (като физическо лице), а винаги се касае за неизпълнение на законово задължение от правния субект, чрез който реализира търговската си дейност; Второ, административнонаказателната отговорност на юридическото лице е обективна (безвиновна), респ. създаденият от чужденеца търговски субект не може да извърши самостоятелно административно нарушение, с което да осъществи фактическия състав на цитираната норма. Следователно, игнорирането на личната му отговорност е нелогично; Трето, хипотезата на приложимата норма на чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ не въвежда изискване нарушението на чужденеца да е виновно извършено, което е съществен елемент на института на административно-наказателната отговорност на физическите лица (и което би направило състоятелна тезата на АС). В случая идеята на законодателя е да не се допуска нарушение на трудовото или данъчно законодателство в страната при осъществявана от чужденеца търговска дейност, независимо от правноорганизационната й форма. От значение е ясно изведената нормативна връзка между факта на нарушението (установено по надлежен ред, произтичащо от търговската дейност на чужденеца), с последиците за него в лично качество, изразяващи се в основание за отказване правото на продължително пребиваване. Върховният административен съд вече е имал възможността да се произнесе, че в хипотезата на чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ е нормативно и логично обосновано "такова нарушение да се извърши от дружеството, съдружник в което е чужденецът, а не лично от него. Това пряко произлиза от условията, при които се извършва търговската дейност по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. В случая тя се извършва не лично от лицето, а от името и за сметка на търговското дружество, в което то е съдружник. Естествено е и съответните нарушения се извършват също от дружеството, а не от съдружника в него лично. Да се изисква обратното би означавало, че това лице не би могло да отговори на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ за получаване на разрешение за пребиваване" - виж решение № 711 от 25.01.2005 г., постановено по адм. дело № 6177/2004 г. и решение № 714/25.01.2005 г. по адм. дело № 6178/2004 г. на пето отделение на ВАС, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Като не е съобразил дотук изложените обстоятелства, АС - Хасково е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и т. к. делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата против отказа на касатора да издаде разрешение за предоставяне право на продължителното пребиваване по заявление вх. № 23587/11 г. на гражданина на Република Турция Мустафа Кърджалъ. За пълнота на изложението, макар и да не се отразява на крайния правен резултат, следва да се посочи, че изводът на АС - Хасково за липса на възприето правно основание по чл. 26, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ за постановяване на обжалвания отказ, е правилен. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ предвижда отказ от издаване на виза, когато лицето е представило документ с невярно съдържание. В конкретното производство, при подаване заявление за продължително пребиваване чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и чл. 16 ЗЧРБ. Т. е. сред тях не е формулирано като изискване представянето на ведомости за заплати на служители в дружество, в което чужденецът е съдружник. При това положение истинността на представените ведомости дори не е обект на анализ в производство, т. к. представлява неотносим към него документ. С оглед така направените констатации отказ, постановен на посоченото основание, несъмнено се явява незаконосъобразен. С подадената касационна жалба началник група "Миграция" при ОДМВР - Хасково твърди, че постановеният от него отказ е законосъобразен в условията на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, а съдебното решение - неправилно. Визираната от органа норма обаче представлява фактическо основание, непосочено в отказ № 25691/22.11.2012 г., поради което установяването на касационна инстанция на факти от хипотезата на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ е недопустимо. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение