Определение № 227 от 31.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 569/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. ВКС е сезиран с молба вх. № 4289/28.01.2020г. по описа на Русенски районен съд, подадена от С. А. Н., който е починал в хода на производството и са конституирани на негово място наследниците му по закон Р. М. Н. (съпруга) и А. С. А.(син). Подадената молба е за отмяна на влязло в сила решение № 456/ 27.11.2019г., постановено по в.гр.д. 709/19г. на Русенски окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Тъй като в молбата за отмяна се твърди противоречие между процесното решение, чиято отмяна се иска и друго решение, по което молителят не е страна, с разпореждане от 10.03.20г. са дадени указания на молителите да отстранят констатираната нередовност и по- конкретно да се изложат твърдения за противоречие между две решения, които са със субективен или обективен идентитет (еднакъв предмет и страни по делото) или поне да са със субективен идентитет, но от обективна страна да са в условията на обусловеност, иначе подадената молба за отмяна ще бъде оставена без разглеждане. С въззивното решение, чиято отмяна се иска са отхвърлени исковете на С. А. Н. против ОДМВР- Русе за плащане на извънреден труд за 1310,54лв. и за плащане на допълнително възнаграждение за 2924,57лв.. Срещу това решение, в молбата за отмяна молителката твърди, че е неправилно, както и че съществува практика на съдилищата, според която на други служители са платени обезщетение за извънреден труд и допълнително възнаграждение. Тези съдебни решения са приложени към молбата. При тези въведени обстоятелства в молбата по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК, и поради неотстраняване на нередовността, за което са дадени указания, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Съгласно т.10 от т.р. №7-2017- ОСГТК, за да е редовна, молбата за отмяна следва да съдържа твърдения за осъществили се факти от хипотезата на някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК. В случая противоречивата практика на съдилищата и въведените доводи за неправилност на съдебното решение, не съответстват на нито едно от основанията за отмяна на влязло в сила решение, поради което молбата за отмяна е недопустима. Воден от горното, ВКС