Определение № 9888 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10005/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от П. К. П. срещу Определение № 3336/14.07.2026г. постановено от Административен съд Стара Загора (АС – Стара Загора) по адм. дело № 763/2026г., с което на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата на П. К. П. против решение по Протокол от проведено на 05.03.2026г. заседание на Научното жури, определено със Заповед № РД-38-61/03.02.2025г. на ректора на Софийски университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, с което д-р П. К. П. не е допуснат до оценяване по същество в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по професионално направление - 4.2 Химически науки (Физикохимия), обявен в ДВ бр.5/17.01.2025г., за нуждите на Факултета по химия и фармация в СУ „Св. Климент Охридски“ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, като не са налице предпоставките за оставяне без разглеждане на жалбата му. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът в настоящото производство Научното жури, определено със Заповед № РД-38-61/03.02.2025г. на ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на обжалваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи и възражения на ответника, приема за установено следното: Производството по адм. дело № 763/2026 г. по описа на АС – Стара Загора е образувано по жалба на П. К. П., против решение по Протокол от проведено на 05.03.2026г. заседание на Научното жури, определено със Заповед № РД-38-61/03.02.2025г. на ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, с което д-р П. К. П. не е допуснат до оценяване по същество в конкурс за заемане на академична длъжност „главен асистент“ по професионално направление - 4.2 Химически науки (Физикохимия), обявен в ДВ бр.5/17.01.2025г., за нуждите на Факултета по химия и фармация в СУ „Св. Климент Охридски“. При извършена проверка на редовността на жалбата първоинстанционният съд е установил, че същата не отговаря на изискванията на чл.150, ал. 1, т. 8 и чл. 151, т. 3 АПК, а именно, че не е разписана от жалбоподателя и не е внесена държавна такса. С Разпореждане № 3007 от 25.06.2026г. жалбата е оставена без движение, като са дадени указания на жалбоподателя в 7-дневен срок да представи надлежно подписана жалба, както и да внесе държавна такса в размер на 5.11 евро и представи платежния документ. Дадени са и изрични указания, че при неотстраняване на нередовностите в срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В указания срок по делото е постъпил писмен отговор вх. № 4844/06.07.2026г., към който е приложен документ за внесена държавна такса, но не са били изпълнени указанията за представяне на надлежно подписана жалба. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени указанията и е оставил без разглеждане жалбата на П. и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното определение е постановено от законен състав, в писмена форма, подписано е от постановилия го съдия. Съдът е разгледал жалбата, с която е сезиран и е извършил преценка за нейната редовност, в съответствие с разпоредбата на чл. 150 и чл. 151 АПК. Дадени са ясни и конкретни указания за констатираните от съда нередовности на жалбата, предоставен е срок за тяхното отстраняване, указани са неблагоприятните последици от неотстраняването на същите. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният състав препраща към тях. С оглед пълнота на изложението и предвид наведените доводи в частната жалба следва да бъде добавено още, че подписът свързва материализираното писмено изявление с волята на неговия издател. За това същият /подписът/ се явява задължителен реквизит на всеки документ /частен; официален/. Процесуалните закони /АПК и ГПК/ въздигат значението му като абсолютна предпоставка за валидност на изявления и процесуални действия. Липсата на подпис се приравнява на липса на волеизявление в случая. Така чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК въвежда като изискване жалбата до съда да бъде подписана, а липсата на подпис, както е в процесния случай, е основание за оставяне без разглеждане на жалбата до съда. При безспорно установеното по делото, че дадените от съда указания не са изпълнени в предоставения срок, правилно жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 158, ал. 3 АПК. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение