Определение № 3 от 05.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2668/2021 г.

Производство по чл. 122, изр. трето ГПК. С определение от 08.12.2021г. по в.ч.т.д.№ 172/2016г. Великотърновския АС е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с ОС Русе относно компетентността да бъде разгледана молба за освобождаване на внесена по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК парична гаранция Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото, намира следното: С определение по в.ч.т.д. № 172/2016г. АС Велико Търново е отменил определение по ч.т.д.№ 179/2015г. на ОС Русе за отхвърляне на молбата на С. Б. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, вместо което е допуснал обезпечение и е наложил исканата обезпечителна мярка при внасяне на парична гаранция от 5 000лв. Постъпила е молба от пълномощника на С. Б. за освобождаване на внесената гаранция. С определение от 29.11.2021г. окръжният съд е изпратил молбата по компетентност на апелативен съд Велико Търново по съображения, че той е съдът, допуснал обезпечението и по чиято сметка е внесена паричната гаранция, поради което апелативният съд следва да се произнесе по депозираното искане за освобождаване на гаранцията. Настоящият състав споделя съдебната практика по приложение на чл. 402 и 403 ГПК, вр. с чл. 122 ГПК, която приема, че компетентен да се произнесе по молба за отмяна на обезпечение и освобождаване на внесена в рамките на обезпечителното производство парична гаранция е съдът, който първоначално е бил сезиран с искане по чл. 389 ГПК или чл. 390 ГПК. Фактът, че определението на сезирания съд е било обжалвано и то било отменено и молбата за допускане на обезпечението е уважена по реда на инстанционния контрол, не обуславя компетентност на въззивната инстанция да се произнесе по искането с правно основание чл. 403 ГПК. Компетентността й е изчерпана с постановяване на въззивния акт. Въззивният съд би бил компетентен само в случай на първоначално произнасяне - по реда на чл. 389 ГПК. При допускане на обезпечение на бъдещ иск, негова компетентност по чл.403,ал.2, изр.първо ГПК не може да възникне. Без правно значение се явява фактът по чия сметка е внесена паричната сума на гаранцията. Съгласно разпоредбата на чл.82 ГПК внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една година от датата, на която са станали изискуеми, а чл. 361 от Закона за съдебната власт предвижда, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и представлява част от държавния бюджет, т. е. бюджетът на съдебната власт е единен и част от държавния. В изложения по - горе смисъл са постановени и определенията на ВКС по ч. т. д. № 450/2009 г. на I т.о., по ч. гр. д. № 1034/2013 г. на II г.о., по ч. т. д. № 1153/2013 г. на II т.о., по ч. т. д. № 3409/2013 г. на II т.о., по ч. гр. д. № 5268/2013 г. на I г.о., по ч. т. д. № 330/2014 г. на II т.о, по ч. т. д. № 2811/2017 г. на I т.о, по ч. т. д. № 338/2017 г. на I т.о., чието разрешение изцяло се споделя от настоящия състав. Следователно, компетентен да се произнесе по молбата с правно основание чл. 403 ГПК е Окръжен съд Русе, на когото следва да бъде изпратено делото. С тези мотиви и на основание чл. 122 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС