Определение № 13222 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8884/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Николова, в качеството на процесуален представител на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), против определение № 8540/13.06.2024 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 5154/2024 г., с което преписката по жалбата на „Ц.Б.С.-2009“ ООД срещу мълчалив отказ на орган по приходите от Териториална дирекция (ТД) – София на НАП да се произнесе по искане с вх. № 26-Ц-147/07.03.2024 г. за издаване на Акт за прихващане и възстановяване (АПВ), е изпратена на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при Централното управление (ЦУ) на НАП за произнасяне в 60-дневен срок от получаване на преписката. В частната жалба са изложени доводи за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК и искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „Ц.Б.С.-2009“ ООД, чрез адвокат М. Якимов, оспорва частната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следното: Съгласно чл. 210, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК лицата, спрямо които определението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. В случая изпълнителният директор на НАП не е участвал в производството пред АССГ, въпреки че в жалбата, инициирала производството пред АССГ, изрично е посочено, че се оспорва негов мълчалив отказ да се произнесе по посоченото искане за възстановяване. Вместо да съобрази това, първостепенният съд директно е приел, че се оспорва мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП – София. Този негов извод не е подкрепен от никакви доводи, обуславящи извършената от съда подмяна на оспорения акт, като в резултат на това нарушение решаващият състав се е произнесъл по допустимостта на оспорване, с което не е бил сезиран. В допълнение АССГ е изпратил жалбата срещу мълчаливия отказ на орган по приходите при ТД на НАП на горестоящия орган за провеждане на безпредметен административен контрол. Доколкото мълчалив отказ възниква само при непроизнасянето в срок на материално компетентния орган, то съдът е следвало да изясни защо счита, че именно органът по приходите при ТД на НАП – София е оправомощен да се произнесе по предявеното искане. В този аспект основателни са аргументите на частния жалбоподател, че първостепенният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от АПК, съгласно която не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по – горестоящ орган. По аргумент от чл. 7 от ЗНАП, изпълнителният директор на НАП няма по - горестоящ административен орган, поради което връщането на преписката на Директора на Дирекция "ОДОП" – София с указания на съда за провеждане на административен контрол на мълчалив отказ на изпълнителния директор има сила спрямо същия. Ето защо, настоящият състав приема, че изпълнителният директор на НАП е активно процесуално легитимиран да обжалва постановеното от АССГ определение, тъй като то има сила и е неблагоприятно за него. Горното заключение не се променя от предприетите от първостепенния съд незаконосъобразни процесуални действия при администриране на частната жалба, изразяващи се в оставянето без движение с указания към НАП да уточни от кого е подадена частната жалба - от орган по приходите при ТД на НАП – София или от директора на Дирекция "ОДОП" – София. В първоначално депозираната частна жалба еднозначно е уточнено, че тя е подадена от изпълнителния директор на НАП, чрез упълномощен от него представител, поради което изисканото от АССГ последващо уточнение в тази връзка освен, че не е било необходимо, на практика е създало предпоставки да се прикрие осъществената от първостепенния съд подмяна на първоначално оспорения акт. Поради това, въпреки неправилно изисканите и направени уточнения, настоящият състав приема, че страна в настоящото производство е изпълнителният директор на НАП, който надлежно е упражнил правото си на частна жалба срещу атакуваното определение. Противно на разбирането на първостепенния съд, компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) е административният орган по чл. 17, ал. 1 от ЗХ. Това е изпълнителният директор на НАП, който е оправомощен да прецени дали таксата за издаване и поддържане на лицензи за игри с игрални автомати, за която ЗХ не предвижда специален ред за възстановяване, е дължимо внесена, като за целта издаде индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 от АПК. Този акт, както и мълчаливият отказ за издаването му, не са сред актовете, предвидени в ДОПК, поради което същите подлежат на оспорване по реда на АПК. Този ред не предвижда изчерпването на административния контрол като предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване, поради което неправилно АССГ е приел, че депозираната жалба е преждевременно предявена и на основание чл. 156, ал. 2 от ДОПК е прекратил производството по нея. /така и решения на ВАС по адм. дело № 11191/2022г. и № 7243/2022г., както и определения на ВКС по т.д. №425/2022г., № 370/2022г., № 865/2022г. и № 2336/2022г./. Като се е произнесъл по допустимостта на оспорване, с което не е бил сезиран, АССГ е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия, след конституиране на надлежния ответник – изпълнителният директор на НАП и произнасяне по реда на АПК по основателността на оспорването на неговия мълчалив отказ по процесното искане. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение