Решение № 7609 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2047/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 72 от 16.01.2026 г. на Административен съд (АС) – Силистра по адм. дело № 290/2025 г. С решението е отменено Уведомително писмо, изх. № 02-190-6500/2604110 от 03.09.2025 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 1121,81 лв. по Схемата за единно плащане на площ и 806,14 лв. по Схемата за преразпределително плащане, и преписката е изпратена на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в гореописаната част, за ново произнасяне по същество, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател - заместник изпълнителният - директор на Държавен фонд „Земеделие“ счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице порок във формата на административния акт, състоящ се в липса на мотиви относно формирането на размера на наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Излага подробни твърдения за мотивираност на административния акт и неговата законосъобразност по същество. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – С. Х. Я. оспорва касационната жалба, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че с оспореното Уведомително писмо, изх.№ 02-190-6500/2604110 от 03.09.2025 г., адресирано до С. Х. Я., заместник изпълнителният директор на ДФЗ е оторизирал за кампания 2022 следните суми: – 0,00 лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); – 0,00 лв. по Схемата за преразпределително плащане (СПП); – 637,35 лв. по Схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП). Със същото писмо са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 1121,81 лв. по СЕПП и 806,14 лв. по СПП. Съдът е посочил, че административният акт е обжалван единствено в частта, с която са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 1121,81 лв. по СЕПП и 806,14 лв. по СПП. Приел е, че актът е издаден от надлежен орган по смисъла на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Посочил е, че той черпи своята компетентност от делегиращата Заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Счел е, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на целта на закона. Приел е обаче, че е налице порок във формата на административния акт, касаеща индивидуализацията на неговото основание – несъответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Това от своя страна представлява пречка за преценка на материалната законосъобразност на акта. Посочил е, че гореспоменатият порок се състои в липса на мотиви относно формирането на размера на санкциите. Посочил е, че механизмът на изчисленията им не е описан в акта, като липсва и препратка към представените в съдебното производство Заповеди № РД 09-226 от 07.03.2023 г. и № РД 09-564 от 05.06.2023 г. на министъра на земеделието, в които са фиксирани сумите 140,81 лв. и 195,95 лв., като тези суми са част от изчисленията на процесните санкции. Предвид изложеното е достигнал до извод за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част и го е отменил, като е изпратил преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е неправилно. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Видно от чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително и интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. По аргумент от чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Той организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а съгласно чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, както и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая АС – Силистра се позовал на представената по делото Заповед № 03-РД-3203 от 24.07.2023 г., с която на заместник изпълнителния директор на ДФЗ са делегирани правомощия, включително да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. При постановяване на решението си обаче съдът не е отчел, че оспореното в първоинстанционното производство уведомително писмо е подписано от лице различно от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, при условията на заместване. При заместването за определен период заместващият осъществява правомощията на титуляра в пълен обем. За да се приеме, че органът, подписал оспорения акт, е компетентен при условията на заместване, следва да са налице следните условия: да има качеството на заместник по служба на титуляра на правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и да е налице обективна невъзможност на титуляра да упражнява своите правомощия (отсъствие поради отпуск, командировка и други). В случая посочените предпоставки не са установени. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, административният орган следва да докаже, че оспореният пред съда акт е издаден от компетентен орган, но съдът може да направи обосновани фактически и правни изводи само ако е изпълнил процесуалните си задължения за разпределение на доказателствената тежест и оказване на необходимото процесуално съдействие на страните. В случая съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, вр. чл. 9, ал. 4 АПК и не е указал на административния орган да представи доказателства за компетентността на издалото уведомителното писмо лице. Посоченото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до необоснованост на изводите на съда по основанието посочено в чл. 146, т. 1 от АПК. Предвид констатираното съществено процесуално нарушение, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС- Силистра, за събиране на доказателства във връзка с установяването на факта постановен ли е административният акт от компетентен орган и в тази връзка - нищожен ли е или не. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение