Определение № 3315 от 27.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4034/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.248 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД срещу определение № 206/05.06.2023 г. по в.гр.д. № 113/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на въззивно решение № 155/26.04.2023 г. по делото (в.гр.д. № 113/2023 г. на Пловдивския апелативен съд), в частта за разноските, с която ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. Р. М. 4 200 лева възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ за представителство на А. А. Б. и А. А. Б.. Жалбоподателят твърди, че по делото не са били представени доказателства за уговарянето на безплатно процесуално представителство от страна на адвоката на ищците пред въззивната инстанция и че ищците не са били материално затруднени лица към датата на претендиране на адвокатски хонорар за безплатно представителство пред въззивната инстанция. Ответните страни А. А. Б. и А. А. Б. в писмен отговор оспорват частната жалба. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване и е редовна. По нейната основателност: Въззивният съд е приел, че липсата на списък не е пречка съдът да присъди разноски на поискалата ги страна (т.9 от ТР № 6 /2013 по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК). За присъждането на разноски не е било необходимо да бъдат представяни доказателства за извършени такива, тъй като адв. М. е защитавала ищците при 1 Актът е постановен на 28.06.2024 условията на чл.38, ал.1 ЗАдв., поради което тя има право да претендира разноски съобразно уважената част от исковете по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв. От приложеното по в.гр.д. № 113/2023 г. на Пловдивския апелативен съд и гр.д. № 168/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд настоящият съдебен състав установи следното: По делото са представени пълномощни от ищците на адв. М., в което не уговорено адвокатско възнаграждение, нито е уговорено, че се предоставя безплатна адвокатска помощ, нито е посочено основанието за това - чл.38, ал.1 ЗАдв. Не са представени договори за процесуално представителство. С решение № 128/09.12.2022 г. по гр.д. № 168/2021 г. на Паз. ОС исковете на А. А. Б., Е. А. Б. и А. А. Б. по чл.432, ал.1 КЗ са уважени за сумите 60 000 лева, 75 000 лева и 60 000 лева и отхвърлени за разликите над тези суми до предявените размери по 150 000 лева. Първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ищците за присъждане на разноски с мотиви, че не са представили доказателства за направени по делото разноски, нито списък на разноски. Решението е съобщено на ищците на 03.01.2023 г., а на ответника на 30.12.2022 г. Въззивното дело е образувано по въззивна жалба на А. А. Б., Е. А. Б. и А. А. Б., подадена на 19.01.2023 г. от адв М., срещу тази част от първоинстанционното решение, с която исковете на тримата жалбоподатели по чл.432, ал.1 КЗ са отхвърлени за разликите над размерите, за които са уважени, до пълните предявени размери 150 000 лева. С въззивната жалба адв. М. е поискала да и бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 и ал.1 вр. чл.36, ал.2 ЗАдв., които да включват и ДДС. Във въззивното производство не са представени списък на разноски, нито адвокатски пълномощни. ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД не е обжалвало първоинстанционното решение в частта, с която исковете срещу него са уважени за част от предявените размери. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. С разпореждане № 59/24.01.2023 г. Паз.ОС е отказал на А. А. Б., Е. А. Б. и А. А. Б. издаването на изпълнителни листове за присъдените в тяхна полза обезщетения. Изпълнителни листове са издадени едва на 02.05.2023 г.. С въззивното решение ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на А. А. Б., Е. А. Б. и А. А. Б. допълнително по 15 000 лева обезщетение и да заплати на адв. М. 4 200 лева възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ за 2 Актът е постановен на 28.06.2024 представителството на А. А. Б. и А. А. Б. – 2 100 лева на всеки един от тях съразмерно на уважената част от исковете, предмет на въззивното производство. При тези установени обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че доводът на жалбоподателя, че по делото не са били представени доказателства за уговарянето на безплатно процесуално представителство на ищците от страна на адвокат М. е основателен. Съгласно предвиденото в чл.36, ал.1 ЗАдв. адвокатът има право на възнаграждение за своя труд от клиента, което съгласно ал.2 се определя (уговаря) в договор между двамата, а съгласно ал.3 при липса на договор адвокатът може да иска от адвокатския съвет то да му бъде определено. Съгласно предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие в три хипотези (на три основания), посочени в трите точки на алинеята. За да бъде уважено от съда искането на адвоката по чл.38, ал.2 ЗАдв., адвокатът трябва да докаже по делото, че е уговорил и предоставил безплатна адвокатска помощ на едно от трите основания, предвидени в чл.38, ал.1 ЗАдв. В противен случай, той може да търси възнаграждение от своя клиент, по предвидения в чл.36 ЗАдв. ред. Тъй като адв. М. не е доказала, че е уговорила с А. А. Б. и А. А. Б. да ги представлява безплатно по делото, нито е уговорила основание, предвидено в чл.38, ал.1 ЗАдв., за това, искането и за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. е неоснователно. При този извод е без значение основателността на следващия довод на частния жалбоподател, че ищците не са били материално затруднени лица към датата на претендиране на адвокатски хонорар за безплатно представителство пред въззивната инстанция, поради което не е необходимо да бъде разглеждан. Поради изложеното частната жалба е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено, както и въззивното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, която има характер на определение, с която ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на адв. Р. М. 4 200 лева възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ за представителство на А. А. Б. и А. А. Б., като това искане следва да бъде оставено без уважение. Частният жалбоподател не претендира разноски и не е представил доказателства, че е направил такива в това производство. С оглед изхода от това производство, ответниците нямат право на разноски Поради това разноски не следва да се присъждат.. Воден от изложеното съдът