Определение № 63 от 02.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6190/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 12998 от 02.12.2015 г., подадена от С. Г. С. и С. И. С. срещу определение № 390 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 3321/2015 г. на Върховния касационен съд на РБ, IV-то г. о., с което е оставено без уважение искане на жалбоподателите по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса по частна жалба срещу определение № 291 от 13.08.2015 г. по същото дело, с което е върната тяхна частна жалба срещу определение № 268 от 20.07.2015 за спиране на производството, образувано по молба за отмяна, до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателите искат отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен с довод за липса на аргументация на решаващия извод от страна на постановилия го съдебен състав и с твърдение, че за тях е непосилно да заплатят държавната такса, тъй като доходите на единия са под минималната работна заплата за страната, а на другия се равняват на нея. Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. На база на представената по делото декларация за материално и гражданско състояние, съставът на ВКС, IV-то г. о., обсъдил всеки един от елементите, формиращи комплексния критерий по чл. 83, ал. 2 ГПК за липса на достатъчно средства като предпоставка за основателност на искането. Приел, че с оглед на доходите, имущественото и семейното им състояние, по възможностите на жалбоподателите е да заплатят държавната такса от 15 лева по подадената частна жалба № 10207 от 24.09.2015 г. Този заключителен извод не се споделят от настоящия състав на ВКС. Основателно е твърдението, че съобразно правнозначимите обстоятелства, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК, жалбоподателите нямат достатъчно средства, за да заплатят държавната такса по частната жалба, макар същата да е в минималния размер от 15 лева. Доходът на С. С. е от 400 лева месечно за 2014 г. и 420 лева за 2015 г. и понастоящем се равнява на минималната работна заплата, а този на С. С. от 340 лева е под посочения размер както към момента на подаване и разглеждане на искането, така и понастоящем. От декларацията става също така ясно, че нито един от двамата съпрузи не притежава моторно превозно средство, акции или дялове в търговски дружества, а банковите им сметки са запорирани по изпълнителни дела. В режим на съпружеска имуществена общност притежават жилище в [населено място], дворно място в [населено място] и недвижим имот в [населено място]. Съпругът отделно, в лична собственост, притежава 1/2 ид. ч. от малоценен имот в село край [населено място] и етаж от 23 кв. м. от вила в с. о. „П.” край [населено място], а съпругата еднолично - земеделски земи в [населено място], Софийска област, и в съсобственост с трети лица - малоценен недвижим имот в село в област М.. Всички посочени недвижими имоти, обаче, са обект на принудително изпълнение според декларацията. Самото гр. д. № 3321/2015 г. по описа на ВКС е по молба за отмяна на влязло в сила решение и на постановление на частен съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот - апартамент в [населено място]. Макар да не декларират хронични заболявания, налагащи извършването на постоянни разходи за лечение, и двамата сочат недобро здравословно състояние: съпругът претърпял операция от херния, имал проблеми със зъбите, съпругата - проблеми с очите и неотстранена последица от раждането. Имат ненавършило пълнолетие дете - дъщеря на 15 г., която издържат. При така декларарираните под страх от наказателна отговорност данни, може да се направи обоснован извод, че жалбоподателите не разполагат с достатъчно средства, за да поемат заплащането на държавната такса в производството по частната жалба. Обжалваното определение, с което е прието обратното, следва да бъде отменено и вместо това искането им за освобождаване от заплащане на държавна такса следва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о.