Определение № 166 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2296/2021 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бенетон груп” ООД против определение № 493/05.08.2021 г. по гр.д.№ 769/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на същата страна, вх.№ 291534/15.03.2021 г. по описа на регистратурата на СГС, срещу решение № 260235/09.02.2021 г. по т.д.№ 1349/2020 г. по описа на СГС и е прекратено производството по гр.д.№ 769/2021 г. на САС. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като се позовава на недопустимо извършена от въззивния съд повторна проверка за спазен преклузивен срок, което по начало намира в изключителната компетентност на администриращия жалбата съд - СГС, а и след като е налице предходно произнасяне на въззивна инстанция относно редовността на въззивната жалба досежно срока на депозиране – с определение № 388/17.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 493/2021г. на 3 състав на САС. Акцентира се на несъобразяването на извънредната епидемиологична обстановка, в периода на която изтича преклузивния срок – обявено с Решение на Народното събрание, обнародвано в ДВ бр.22/13.03.2020 г., извънредно положение върху цялата територия на Република България, наложило сериозни ограничения в начина на упражняване правата на българските граждани. Жалбоподателят се позовава на приети от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет мерки за превенция и ограничаване разпространението на COVID 19 - с протокол № 15/12.05.2020 г., една от които е и допускане подаването на всякакъв вид документи по пощата или по електронен път. Прието е, че „ съдебни книжа могат да се подават с квалифициран електронен подпис чрез единния портал за електронно правосъдие или на обявения от всеки съд електронен адрес / електронни адреси„ и се „ указва на председателите на съдилищата да организират изпращането на съдебни книжа по електронен път на заявените от страните и/или техните представители електронни адреси„. Жалбоподателят сочи да се е съобразил с издадената в изпълнение на тези указания заповед № РД – 08 – 1707/16.03.2020 г. на Председателя на СГС, в която изрично е наредено, че „подаването на всякакви документи се извършва по пощата или по електронен път„, с единствено ограничение относно обезпечителни производства. Следователно, СГС - като администриращ въззивната жалба съд - се явява адресат на електронно изявление, по смисъла на чл.5 от ЗЕДЕУУ, тъй като „ въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласил да получи изявлението в електронна форма„. Страната счита, че аналогично на допустимо изпращане по пощата, съгласно чл. 62 ал. 2 ГПК, подаването на жалбата чрез електронна поща, с квалифициран електронен подпис на подателя, удостоверяващ авторството, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, е следвало да бъде зачетено, след като същата е постъпила до края на последния ден от срока за депозирането й, макар и след края на работния ден за съда, тъй като чл. 62 ал. 1 пр. второ ГПК не намира приложение, с аргумент от чл. 42 ал. 4 ГПК, в редакцията й към момента на подаване на въззивната жалба -12.03.2021 г.. Оспорва се логичността на извода на съда за „ липса на свързване на подписа с оперативна система на съда-адресат”, с позоваване на чл. 8 и чл. 10 от ЗЕДЕУУ. Приложено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване, с формулирани и в частната жалба въпроси, което е несъобразимо, предвид процесуалния ред за разглеждането на жалбата – чл. 274 ал. 2, а не ал. 3 ГПК. Ответната страна – „Нивал„ ЕООД – оспорва частната жалба с доводи относно допустимостта й, по смисъла на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 274 ал. 3 ГПК, каквато преценка процесуалният ред за разглеждането й изключва. Акцентира на просрочие на въззивната жалба, като депозирана след края на работното време на съда. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Преклузивният срок за подаване на въззивната жалба изтича на 12.03.2021 г., присъствен ден. Пълномощник на „Бенетон груп„ ООД е изпратил в 20,51 ч. на същата дата, на електронна поща [електронна поща] изявление за подаване на въззивната жалба, с прикачен файл към съобщението. От съдържанието на документа следва да е подписан с електронен подпис. За да върне въззивната жалба, съобразно горните факти, след предходно осъществена от въззивен състав преценка за допустимостта й, с оглед спазен преклузивен срок – в полза на жалбоподателя, с която очевидно не се е счел обвързан, въззивният съд е приел, че към 12.03.2021 г. ГПК не е предвиждал право на страните да отправят, нито задължение на съда да получава електронни изявления. Такава уредба е предвидена в чл.102б ГПК, в сила от 30.06.2021 г., съответно неприложима, както са неприложими и разпоредбите на чл.360в и чл.360ж ГПК, в сила от 01.07.2021 г.. Съставът е цитирал определения на състави на ВКС, според които процесуалният закон / преди коментираните изменения / не допуска подаване на жалби срещу актове на съда в гражданския процес по електронен път, доколкото нито ГПК, нито ЗСВ уреждат възможността за извършване на процесуални действия в електронна форма. Направени по този начин изявления следва да се считат недействителни и непораждащи правни последици. Акцентира се на изрично приетото в същата съдебна практика, че съдът не може да приема електронни изявления в качеството на орган на съдебната власт, дори да е обявил на сайта си електронен адрес, който следва да бъде ползван единствено за кореспонденция в гражданските му отношения с други лица, както и че чл. 62 ал. 2 изр. второ ГПК, в редакцията преди 30.06.2021 г., не следва да се тълкува като уреден от закона ред за извършване процесуални действия в електронна форма. По тези съображения въззивният съд е приел, че в конкретния случай подаването на въззивната жалба на електронния адрес на съда е нередовно процесуално действие, като нередовността му не подлежи на саниране, предвид изпращането му след края на работния ден на съда. Съдът е счел неприложим чл. 62 ал. 2 ГПК, доколкото същият изрично регламентира подаване на книжа по пощата, респ. е приложим в хипотезата на ползвана пощенска услуга по смисъла на чл. 3 от Закона за пощенските услуги. Цитирайки чл. 5 от ЗЕДЕУУ въззивният съд е отрекъл наличието на непредвидени обстоятелства, при които администриращият съд се е съгласил да получи изявление в електронна форма, като изключение от правилото, доколкото преди 30.06.2021 г. не е имал законово задължение за това. Приел е, че заповед № РД -08 -1707/16.03.2020 г. на Председателя на СГС – т.V – следва да бъде тълкувана във връзка с цялостното й съдържание - въведената с нея забрана за образуване на всякакви дела, освен за обезпечение на иск - за периода, по време на който - периода на извънредното положение – по силата на закона спира теченето на всички съдебни срокове, т.е. логично не следва да урежда начин за осъществяване на процесуални действия, недължими в същия този период. Изложени са и аргументи, че действието на заповедта е било до отпадане на обявеното в страната извънредно положение, т.е. до 13.05.2020 г.. След тази дата липсва аналогична заповед на Председателя на СГС, материализираща съгласие за получаване на съдебни книжа на електронния сайт на съда, вкл. такава разпоредба в издадената заповед № РД–08-2027/15.05.2020 г.. Частната жалба е основателна. С пар. 216 от ПЗР на ЗИДЗСВ / идентичен от началната му редакция и до последните изменения, обн. ДВ бр.110/29.12.2020 г./ - ал.1 т.4 – е предвидено, че органите на съдебната власт м о ж е да поддържат интернет страници, чрез които осигуряват възможност за извършване на процесуални действия и на удостоверителни изявления в електронна форма. Второто предложение в същата разпоредба – че действията, предвидени в чл.360в ал.1 т.1-3 ЗСВ м о ж е да се извършват чрез единния портал за електронно правосъдие след решение на пленума на ВСС, ако е осигурена съответната функционалност - е категорично / пунктуационно / отграничено от първото, т.е. е различна и самостоятелна от първата хипотеза възможност – с образуване на електронни дела / арг. и от пар.218 ал.2 пр.второ ПЗР на ЗИДЗСВ /. Самата норма, за разлика от чл.360в и чл.360ж, въведени с параграф 194 от ЗИДЗСВ / обн. ДВ бр. 62 от 09.08.2016 г. / - не е претърпяла промяна относно времевите граници на действието си. Всички хипотези на пар.216 ал.1 от ЗИДЗСВ въвеждат възможност, т.е. п р а в о, н е и з а д ъ л ж е н и е за съдебните органи за осъществяване на действия, при технологична и техническа възможност и кумулативна преценка за тази готовност от страна на ВСС, които действия, след влизане в сила на чл.360в ал.2 и чл.360ж от ЗСВ от 31.07.2021 г. / пар. 229 т.4 на ПЗР на ЗИДЗСВ, изм.обн. ДВ бр.110 от 2020 г., в сила от 31.12.2020 г. / и на които са се позовали съдилищата, стават задължителни. Така чл.102б ГПК изрично е титулуван „ задължение за приемане на процесуални действия в електронна форма „, а чл.102в – „задължение за информиране „, като е императивен характера и на останалите разпоредби на Глава 11а ГПК. Законодателят е предвидил поетапно въвеждане на механизмите на електронното правосъдие, в зависимост от създадените по места условия от органите на съдебната власт и тяхната подготвеност. Този смисъл и времево действие на пар. 216 от ПЗР на ЗИДЗСВ въззивният съд не е съобразил.В съответствие с разпоредбата на пар.216 от ПЗР на ЗИДЗСВ са и приетите от Пленума на ВСС „Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия„. Така чл.ІV.1 / неотменен и до момента / предвижда, че съдебни книжа м о г а т да се подават с квалифициран електронен подпис чрез електронния портал за електронно правосъдие или на обявения от всеки съд електронен адрес / какъвто е настоящия случай /.Пар.218 от ПЗР на ЗИДЗСВ настоящият състав намира, че следва да се възприема в цялост и с оглед уреденото в ал.2 касае хипотезата на електронни изявления в същинска електронна форма, установяваща авторство. Но дори да не се приеме това тълкуване, ограничението на ал.1 е неприложимо към настоящия случай, тъй като тригодишния срок от влизане в сила на пар.218 е изтекъл на 09.08.2019 г., а настоящото дело е образувано на 11.07.2020 г..Промени във времевото действие на нормата не са последващо въведени. Поради преждеизложеното, обстоятелството че въззивната жалба е подадена на електронния адрес на СГС, предходно на влизане в сила на Глава 11а от ГПК / от 30.06.2021 г. /, респ. на чл.360в ал.2 т.2, чл.360ж и чл. 360з от Глава 18а на ЗСВ - от 01.07.2021 г. / не обосновава извод за недопустимо извършено процесуално действие. Не може да се сподели довода на съда, че поддържането на електронния адрес е единствено за кореспонденция с други органи, институции и граждани, извън възможността за извършване на процесуални действия. Ако би било така, последното би следвало да е изрично оповестено от съответния орган на съдебна власт за конкретния времеви период, особено при действието не преждепосочените Правила и мерки за работа на съдилищата в условия на пандемия. Правилни са в тази връзка съображенията на жалбоподателя, основани на влязлата в сила към момента на подаване на въззивната жалба разпоредба на чл.360д т.4 ЗСВ. Доколкото е споделен довод за „ липса на свързване на подписа с оперативна система на съда-адресат”, очевидно в смисъл на липса на обща информационна система, чрез която да се извършват нужните проверки за валидността на електронния подпис, знание за последната също не може да се вмени в отговорност на страната. В този случай процесуалното действие следва да се приеме за нередовно единствено в качеството на документ, неносещ подпис на указания автор. Същото, обаче, подлежи на саниране като всяко нередовно процесуално действие, както е указал и въззивният състав, произнесъл се първоначално по редовността на въззивната жалба. Следвало е да се съобрази, че макар да не се касае за редовен електронен документ под формата на електронно изявление с установимо авторство, е налице подаване на документ по електронен път. Писмената форма се явява спазена, с обективирането на процесуалното изявление в електронна форма, безспорно достигнало до знанието на адресата, макар и не в качеството на „ адресат на електронно изявление „ / поради което и се игнорира приподписването с електронен подпис /, но възпроизводимо на хартиен носител, който да се укаже за приподписване от страната, в случай, че поддържа инициираното процесуално действие. Впрочем, с подаването на частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба нередовността следва да се счита отстранена, доколкото е безспорно обективирана волята на страната, материализирана в приподписан от същата, респ. от процесуалния й представител писмен документ, че поддържа подаването на въззивната жалба. Досежно спазването на преклузивния срок, предвид подаването на въззивната жалба след изтичане работното време на съда: Чл. 62 ал. 1 ГПК, в приложимата му за спора редакция, в сила до 30.06.2021 г., а и в настоящата, предвижда че последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Разграничението следва да има логичен смисъл и той, според настоящият състав, е в това, че втората хипотеза съобразява извършването на присъствени действия, изискващи съдействието на съда за тяхното извършване и/или завършване. При неприсъствено извършвани процесуални действия, каквото е и процесното, за приемането на волеизявлението - с получаване на електронното известие на електронния адрес на съда - не се изисква съдействие от служител на съда, аналогично на получаването на документ по пощата. Ако би се приело, че и за последното важи ограничението за извършването му до края на работното време, остава необяснимо предвиденото правило за продължаването на срока до изтичане на 24-тия час от последния му ден, респ. – обективно неприложимо. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение