Определение № 263 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2469/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. М. Д. срещу определение на Благоевградски окръжен съд № 353 от 25.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 164/ 2022 г., с което е отменено определение на Благоевградски районен съд от 21.12.2021 г. по гр.д.№ 1988/ 2020 г., с което е допуснато обезпечение на предявения от Р. С. Карадашки против жалбоподателката иск за сумата 52 350 лв чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на В. М. Д.. След отмяната на първоинстанционното определение въззивният съд е допуснал обезпечението на иска за сумата 52 350 лв чрез налагане на възбрана, но под условие, че молителят внесе гаранция от 5 000 лв. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Определението е постановено от въззивен съд по жалба на ответник срещу допуснато от първоинстанционен съд обезпечение на предявен срещу него иск. С въззивното определение обезпечението също е допуснато, но под условие на внасяне на гаранция. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1/ 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2010 г., ОСГТК, ВКС, определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по молба за допускане на обезпечение на иск, не подлежи на касационно обжалване. След постановяване на това Тълкувателно решение разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК е изменена, но и след измененията тя допуска до касационен контрол само тези определения на въззивния съд в производство по обезпечение на иска, с които отхвърлена от първоинстанционния съд молба е уважена от въззивната инстанция. Законодателната логика е ясна: в първата си фаза производството по допускане на обезпечение е едностранно, ответникът /респ. бъдещият ответник/ не знае за провеждането му, а когато молбата на ищеца /респ. бъдещия ищец/ е отхвърлена и той подаде частна жалба срещу първоинстанционния акт, препис от нея не се връчва на ответника /респ. бъдещия ответник/. Затова последният не би могъл да вземе становище по никакъв начин до произнасянето на въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди отказа на първата инстанция, това е благоприятно за ответника /респ. бъдещия ответник/ и той няма срещу какво да се защитава – въззивното определение е окончателно, а то не засяга праната му сфера. Ако обаче въззивният съд отмени първоинстанционния акт и допусне обезпечението, ответникът /респ. бъдещият ответник/ ще търпи сериозни негативни последици, без изобщо да е имал възможност да упражни правото си на защита в двуинстанционното производство. Затова в този случай /но само в този/ законодателят въвежда изключение от принципа за двуинстанционност на контрола в обезпечителното производство и осигурява на ответника /респ. бъдещия ответник/ право на касационно обжалване на въззивното определение. Не е такъв случаят, когато първоинстанционният съд е уважил молбата за допускане на обезпечение на предявен иск и въззивният съд се е произнесъл по жалба на ответника срещу акта на първата инстанция. В тази хипотеза правото на ответника на защита е гарантирано и упражнено в рамките на втората инстанция и с право на касационно обжалване той не разполага. Разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК изрично указва във второто си изречение, че при обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. Третото изречение е функционално свързано с второто, затова при допуснато от въззивния съд обезпечение, определението му ще подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд само ако с въззивното определение е отменен отказ на първоинстанционния съд. В случая първоинстанционният съд не е отказал, а е уважил молбата за обезпечаване на предявения иск. Определението е обжалвано от ответника и въззивният съд се е произнесъл благоприятно по жалбата му, като е отменил определението на първата инстанция /с което обезпечението било допуснато безусловно/ и е допуснал обезпечението под условие, че ищецът внесе парична гаранция. Този акт не подлежи на касационно обжалване, независимо, че в него е посочено обратното. Жалбата е недопустима и не следва да се разглежда по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд