Определение № 166 от 07.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 140/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба ТПК У.-с.Б., общ.Р., против определение № 21/6.01.2011 г. по в.ч.гр.д. № 1026/2010 г. на Б. ОС, с което се оставя без разглеждане частната му жалба против определение № 4437/15.09.2010 г. по гр.д. № 1310/2010 г. на Р. РС, с което е допуснато обезпечение на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД, предявен от Г. М. срещу П.-91 ООД, чрез спиране изпълнението по изп.д. № 569/2010 г. на ЧСИ Г.Ц., по което взискател е ТПК У., а длъжник П.-91 ООД. С обжалваното определение е прието, че жалбоподателят не е страна по предявения иск. От Г.М. е постъпил отговор, че касационната жалба е недопустима и неоснователна, но всъщност се касае за частна жалба. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частният жалбоподател не прави разграничение между чл.396 и чл.402 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по реда на чл.396 ГПК и от съдържанието на ал.1 се установява, че частна жалба се подава от молителя или ответника. Правилно съдът се е произнесъл по този ред, съобразно твърденията в подадената частна жалба, и е преценил, че ТПК няма такова качество. Сега частният жалбоподател се позовава на чл.402 ГПК. Но тук се касае за друго производство, което започва по молба на заинтересована страна, адресирана до съда, който е допуснал обезпечителната мярка. По този начин се осигурява процедура по инстанционен контрол на определението по чл.402,ал.1 ГПК, еднаква с процедурата за обжалване на определението по чл.396,ал.1 ГПК. В този смисъл виж опр. по ч.т.д. № 133/2008 г. на ВКС-І т.о. по новия ГПК. В случая, няма подадена молба по реда на чл.402 ГПК. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна. Водим от горното, ВКС-І т.о.