Определение № 539 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3869/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С определение №1731/05.11.12г. по гр.д.№29/12г. на Софийски апелативен съд е оставена без разглеждане молбата на Н. Д. Ч., Г. Д. С. и Н. Д. Д. за присъждане на разноските по делото по реда на чл.248 ГПК. Съдът е приел, че в мотивите на въззивното решение е изразено становище, че не са ангажирани доказателства за сторени разноски, затова те не са присъдени и с диспозитива на решението. Освен това съдът е констатилал, че липсва списък на разноските по чл.80 ГПК. При тези данни е прието, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е процесуално недопустима. Частна жалба срещу определението на СГС е подадена от Н. Ч., Г. С. и Н. Д.. Те поддържат, че своевременно са поискали да им бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция. Не са представили списък на разноските, тъй като се касае само за един разход – 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Считат, че в този случай законът не изисква представяне на списък. Позовават се на практика на ВКС и на ВАС по въпроса за смисъла на изискването да се представя списък по чл.80 ГПК. Ответниците в производството Н. П. и К. П. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните: Съгласно т.2 и т.8 на приетото междувременно ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноските по чл.80 ГПК дори когато е направила само един разход, като при липсата на такъв списък молбата за изменение на решението в частта за разноските е недопустима. Обжалваното определение е съобразено с тези разрешения на ВКС. В настоящия случай съдът се е произнесъл в решението си по въпроса за разноските, като е приел, че такива не се дължат, тъй като няма данни да са правени разноски. Молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в тази част е процесуално недопустима поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. Положението би било различно, ако с решението си съдът изобщо не се беше произнесъл по въпроса за разноските. Тогава липсата на списък по чл.80 ГПК не би повлияла на произнасянето в производството по чл.248 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,