Определение № 750 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 419/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.2351/19.09.24 по ч.г.д.№.1053/24 на АС София, 12с., молба вх.№.22237/26.08.24 от Н. Н. А. със съдържащите се в нея искания за освобождаване от държавна такса /ДТ/ и предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство е оставена без разглеждане като просрочена. Срещу горепосоченото определение е постъпила частна жалба от Н. А. чрез впоследствие назначения му служебен защитник адв. П. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Съдът, като обсъди приложените доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение е прието, че от една страна молбата не съдържа твърдения, че се касае за частна жалба, а от друга същата е просрочена, тъй като Н.А. е бил уведомен за опр.№.2029/9.08.24 на 16.08.24, срокът за обжалването му е изтекъл на 23.08.24 /работен ден петък/, а молбата е постъпила в АС София едва на 26.08.24 /понеделник/. При това положение искането по чл.95 ГПК, като подадено след срока за обжалване, не го прекъсва и съответно се явява недопустимо. В случая действително Н.А. е бил уведомен на 16.08.24 за опр.№.2029/9.08.24, с което е оставена без разглеждане негова частна жалба вх.№.34073/25.03.24. От друга страна, обаче, с постъпилия в АС София с вх.№.22237/26.08.24 документ от Министерство на правосъдието /МП/ до съда са изпратени молба и декларация по чл.83 ГПК от Н.А. с вписани от него дати на подписването им 19.08.24 и с регистрационен индекс и дата в поставен върху молбата печат на Министерство на правосъдието /в горния десен ъгъл/ вх.№.94-Н-230/23.08.24. В молбата е отразено, че се подава до АС София относно опр.№.2029/9.08.24 по ч.г.д.№.1053/24 на АС София, че подателят иска да бъде освободен от такси за обжалване на това определение, както иска и за обжалването му да му се назначи служебен защитник адвокат. Предвид текста на молбата е налице ясно изразена воля за обжалване на опр.№.2029/9.08.24-в която връзка се иска и освобождаване от ДТ и назначаване на служебен защитник. Същевременно към момента на уведомяването на Н.А. за опр.№.2029/9.08.24 и на подаването на молбата /вх.№.94-Н-230/23.08.24 на МП/ и декларацията той е лишен от свобода и се намира в Затвора Пазарджик, а по делото, ведно с молбата и декларация, МП е изпратило и плик, с който Затвора Пазарджик изпраща до Министерство на правосъдието документи /с изх.№.М-3021/20.08.24, поставен върху печат на Министерство на правосъдието - Затвора Пазарджик/ с печат на пристигане в София върху плика 23.08.24г. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че следва да тълкува съвкупно горепосочените документи в полза на твърденията на лишения от свобода и да приеме, че същият е предал молба вх.№.94-Н-230/23.08.24 на МП /инкорпорираща жалба срещу опр.№.2029/9.08.24 по ч.г.д.№.1053/24 на АС София с искане за освобождаване от ДТ и предоставяне на правна помощ за обжалването/ и декларация по чл.83 ГПК първо в Администрацията на Затвора Пазарджик поне на 20.08.19 /т.е. преди 23.08.19 / - на която дата те са били изпратени /предвид чл.77 ал.2 ППЗИНС/ от Затвора до МП с горепосочения плик и впоследствие препратени от последното до АС София. При това положение молбата е била подадена в рамките на предвидения в чл.275 ал.1 ГПК срок за обжалване на опр.№.2029/9.08.24 и не са били налице основанията за оставянето й без разглеждане. Постановеното в този смисъл определение на АС София е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото – да се върне на съда за предприемане на по-нататъшни процесуални действия във връзка с администриране на молбата и произнасяне по съществото на съдържащите се в нея искания. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,