Определение от 12.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3341/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Софийски районен съд /СРС/ срещу решение №2966 от 29.01.2025г., постановено по административно дело №6773/2024г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалба на Софийски районен съд срещу Решение №ЛДС-23-3/20.06.2024г. на Инспектората при Висш съдебен съвет. На основание чл.218, ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, поради което при служебната проверка относно допустимостта на настоящото производство Върховният административен съд констатира следното: Като ответникът по делото пред първата инстанция е конституиран Инспектората към Висшия съдебен съвет в качеството на издател на оспорения акт. По аргумент от чл.210 от АПК като страни в касационното производство са призовани страните, конституирани от АССГ на основание чл.153, ал.1 от АПК, а именно оспорващият и органът, издал акта. На Върховният административен съд е служебно известно, че по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23, образувани по три преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с актове от 22 май 2023 г. (C-313/23 и C-332/23) и от 23 май 2023 г. (C-316/23), постъпили в Съда на 22 май 2023 г. (C-313/23), на 23 май 2023 г. (C-316/23) и на 25 май 2023 г. (C-332/23), в рамките на производства, образувани по искания на Инспекторат към Висшия съдебен съвет е постановено решение на Съда (първи състав) от 30 април 2025 година, ECLI:EU:C:2025:303. С решението е прието следното: т.1. Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите — да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето. На основание чл.267, ал.2 Договора за функциониране на Европейския съюз, както и по аргумент от чл.633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 АПК, решението на СЕС е обвързващо за националните юрисдикции и направеното с него тълкуване на приложимото право трябва да се съобрази от настоящият съдебен състав, пред който е висящ съдебен спор с участие на Инспектората на Висшия съдебен съвет, за когото е прието, че е с отнета компетентност. Съгласно чл.153, ал.3 от АПК в тази хипотеза съдът е длъжен да заличи органът с отнета компетентност и да конституира служебно като страна по делото компетентен орган. В настоящия казус съдът не е в положение да посочи компетентен орган (при липса на Инспекторат към Висшия съдебен съвет, отговарящ на критериите, описани от СЕС), поради което и по аргумент от чл.229, ал. 1, т.2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК се налага съдебното производство да бъде спряно. Правилото на чл.229, ал.2, изречение второ от ГПК не е приложимо за случая при наличие на изрична правна уредба в АПК относно отпадане на компетентността на органа, който е страна по делото и с оглед осигуряване на правото на защита и на двете страни по спора, чийто основен предмет е законосъобразността на акт на Инспектората на Висшия съдебен съвет, а не гражданско субективно право. При съобразяване спецификата на казуса указанията и сроковете по чл.230, ал.2 от ГПК не следва да бъдат давани изрично на касационния жалбоподател, доколкото такива се съдържат в § 17 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за съдебната власт (обн. - ДВ, бр.6 от 2025г., в сила от 21.01.2025г.). По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,