Определение № 10 от 04.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 3000/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр-2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Р. Банков срещу Определение № 240 от 12.11.2018 г., по т.д.№ 2532/2018 г. на Върховния касационен съд, състав на Първо т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязло в сила определение № 270/29 януари 2018 г. по в.гр.д.№ 221/2018 г. на Варненския окръжен съд. В частната жалба се поддържа, че определението на ВКС е неправилно по съображения за нарушаване разпоредбите на чл. 435,444 и 445 ГПК, забраняващи насочването на принудителното изпълнение срещу единственото несеквестируемо жилище на длъжника. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане на молбата за отмяна по същество. Настоящият състав на Второ т.о. на ВКС, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК определение на ВКС и се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на ипотекарен длъжник за отмяна на определение на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действие на съдебния изпълнител – постановление за възлагане на недвижим имот, съдебният състав на Първо търговско отделение е приел, че определението, чиято отмяна се иска, не разрешава материалноправен спор и не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което институтът на отмяната като извънреден способ за контрол е неприложим към определението на В. от 29.І.2018 г., преграждащо развитието на делото. Позовава се на т.6 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предвиждаща изключение само относно определенията за прекратяване на делото поради отказ от иск, както и на т.3 на цитираното ТР № 7/2014 г., съгласно която и решенията, постановени в производството по жалби срещу действията на съдебния изпълнител от окръжен съд, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24, чиято цел е преодоляване на формирана неправилно сила на пресъдено нещо. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно. Силата на пресъдено нещо е неприсъща на определенията, с които делото се прекратява поради неговата процесуална недопустимост. Според т.6 на ТР № 7/31 юли 2017 г. по ТД № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи развитието на делото, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иска. Влязлото в сила определение, чиято отмяна се иска, не попада в изключението по т.6 на цитираното тълкувателно решение. И. характер на производството по чл.303 и сл.ГПК обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение