Определение № 2181 от 10.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1217/2025 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от „Финанс инфо Асистанс“ЕООД, [населено място] срещу определение №147 от 30.04.2025г. по в.ч.т.д.№ 219/2015г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определението от 26.03.2025г. по т.д.№ 284/2018 на ОС Пловдив за оставяне без уважение на молбата на „Финанс инфо Асистанс“ЕООД вх. № 260517/21.02.2025г. за отмяна на допуснатото по делото с определение № 759 от 24.04.2018г. обезпечение на иск на „Кис Клима ООД, [населено място] против „Ай хотел“ ЕАД, [населено място] чрез налагане на възбрана върху индивидуализиран поземлен имот. С частната касационна жалба се иска отмяна на атакувания акт като неправилен. Твърдението е, че постановеният акт подлежи на обжалване от дружеството, което е трето лице купувач в производството по несъстоятелност и молител в настоящото производство за вдигане на посочените обезпечителни мерки, които са с отпаднало основание. Отговор от „Кис Клима“ ООД не е постъпил. Съставът на ВКС преценява подадената частна касационна жалба като процесуално недопустима. Недопустимостта й следва от общите разпоредби на ГПК и отсъствие на специални правила, осигуряващи право на триинстанционна защита на трето лице, което цели отмяна по реда на чл.402 ГПК на засягащи неговата правна сфера наложени с влязло в сила определение обезпечителни мерки. Законосъобразна е преценката на апелативния съд, че неговото определение, постановено в производство по чл.274,ал.1 ГПК във вр. с молба по чл.402 ГПК, е окончателно. Въззивното определение не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване пред ВКС съдебни актове, каквито са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Атакуваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановено от първоинстанционния окръжен съд определение по молба за отмяна по реда на чл.402 ГПК на допуснато обезпечение, не прегражда развитието на делото, съответно не е от категорията актове по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Това определение не е и от кръга на определенията по чл.274,ал.3,т.2 ГПК, с които се дава разрешение по същество на други производства. Съгласно т.1 на ТР №5/2015г. от 18.07.2018г. на ОСГТК на ВКС, такива са определенията, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в отделно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Обжалваният акт не отговаря на това изискване - той е с привременен характер, а същевременно не преклудира възможността искането за отмяна на обезпечението да бъде направено отново и да бъде разгледано от съда. В този смисъл е и разрешението в мотивите на ТР №1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС. На реда за двуинстанционно обжалване са подчинени както определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, така и определенията по молба за отмяна на обезпечителни мерки по чл.402 ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.