Определение № 476 от 17.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 112/2026 г.

Производството е по чл. 396 ал.2 от ГПК. Образувано е по частни жалби на „Инвестбанк“ АД и Л. Н. М. и Г. Н. М. срещу определение №3336/15.12.2025г. по гр. д. №1960/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от Л. Н. М. и Г. Н. М. срещу „Инвестбанк“ АД осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на задължение, произтичащо от Договор за кредит №1038 -12/18.07.2012г. за заличаване на договорна ипотека, учредена с нот. акт №36, т.І, рег.№860, н.д.№23/2014г. на нотариус М. М. – Р., рег.№504 от НК, чрез спиране на изпълнението по изп.дело №934/2016г. на ЧСИ У. Д., рег.№858 на КЧСИ, район на действие СГС. Обезпечението е допуснато при парична гаранция в размер на 119 035 лева. Частният жалбоподател „Инвестбанк“ АД обжалва определението, в частта, с която е допуснато обезпечението на предявения иск. Поддържа,че определението е неправилно, тъй като съставът на въззивния съд не е изпълнил своите задължения при преценката на представените доказателства с оглед установяването наличието на обезпечителна нужда.Твърди, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист, по които е образувано спряното изпълнително производство, са за вземания на ТБ „В.“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „Инвестбанк“ АД, от Л. Н. М., но не в качеството му на ипотекарен длъжник по процесната ипотека, а в качеството му на кредитополучател по Договор за ипотечен банков кредит №М2015532-13 от 03.04.2013г. Изтъква, че тези вземания нямат нищо общо нито с процесната ипотека, учредена с нот. акт №36, т.І, рег.№860, н.д.№23/2014г. на нотариус М. М. – Р., нито с Договор за банков кредит №1038 -12 от 18.07.2012г., усвоен от „Екоберг“ ЕООД /н./ Наред с това поддържа,че предявеният иск не е вероятно основателен, тъй като ищците са предявили иск за заличаване на ипотека, различна от тази, предвидена в допълнително споразумение №3/28.10.2014г. Ответниците по частната жалба Л. Н. М. и Г. Н. М. представят писмен отговор /вх.№2323/28.01.2026г. на САС, вх.2657/10.02.2026г. на регистратура на ВКС/, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Постъпила е и частна жалба вх.№722 от 12.01.2026г. от Л. Н. М. и Г. Н. М. срещу определението на САС в частта му, с която е определена парична гаранция в размер на 119 035 лева. Частните жалбоподатели поддържат, че определената от съда гаранция се явява абсолютно непосилна за тях. Изтъкват, че макар да са били освободени на основание чл.83 ал.2 от ГПК от заплащане на таксите и разноските в производството поради влошеното им материално състояние, съдът е предпоставил защитата на бъдещите им права с непреодолима за тях пречка, а именно внасяне на гаранция в размер, който значително надхвърля финансовите им възможности. Считат, че съдът се е позовал на обичаен размер на гаранция в размер на 10% от цената на обезпеченото материално право, но този процент няма нормативно установен характер и не представлява задължителен критерий. Ответникът по частната жалба „Инвестбанк“ АД представя писмен отговор /вх.№2323/28.01.2026г. на САС, вх.№2657/10.02.2026г. на регистратура на ВКС/, в който изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.396, ал.2, пр.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ал.1 от ГПК. Съгласно разясненията в т.5 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките за допускане на обезпечението са: предявеният иск да е допустим, да е вероятно основателен, т. е. да е подкрепен с писмени доказателства и да е налице обезпечителна нужда за молителя, като преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, съгласно чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, обезпечение се допуска при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл.180 и чл. 181 от ЗЗД. При допустимост на иска и наличие на обезпечителна нужда, законът задължава съда да допусне обезпечение, а изводът за вероятна основателност може да следва от представените писмени доказателства или се базира на изразена готовност от ищеца да внесе парична гаранция, служеща за обезщетение на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи при неоснователно обезпечение. Производството по в.гр.д.№1960/2025г. на САС е образувано по въззивна жалба на „Инвестбанк“ АД срещу решение №3791 от 14.12.2022г. по гр. д. №7402/2021г. по описа на СГС, I ГО, 3 състав, с което банката е осъдена на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, по предявените от Л. Н. М. и Г. Н. М. искове да заличи договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36, том I, рег. №860, н. д. №23/2014г. на нотариус М. М. - Р., с рег. №504 на НК, поето с Допълнително споразумение №3 от 28.10.2014г. - неразделна част от договор за кредит №1038-12/18.07.2012г. В исковата молба, по която е образувано производството ищците сочат, че между „Екоберг“ ЕООД и Търговска банка „В.“ ЕАД, с правоприемник „Инвестбанк“ АД, е сключен Договор за кредит 1038-12/18.07.2012 г., изменен с Допълнително споразумение №1/09.04.2013г., Допълнително споразумение №2/20.01.2014г. и Допълнително споразумение №3/28.10.2014г. Като обезпечение по договора е учредена първа по ред договорна ипотека върху имот - УПИ IX- 46, кв. 9, по плана на София, м. „Изток“, район „Изгрев“, с административен адрес: София, Столична община, район „Изгрев“, [улица], заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на три жилищни нива, четвърти подпокривен етаж и сутерен, със застроена площ 164,30 кв.м. и разгърната застроена площ 929,60 кв.м. Предвид увеличаването на кредитния лимит с Допълнителното споразумение № 2, ищците са учредили в полза на банката втора по ред договорна ипотека върху описания имот. На 28.10.2014 г. било сключено Допълнително споразумение № 3, с което е уговорено, че при изпълнение от кредитополучателя - трето за спора лице, на предвидените в пар. 1 условия, Банката ще заличи /след заплащане на необходимите за това такси от страна на кредитополучателя/ ипотеката по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Договора за кредит и ще прекрати Договора за поръчителство по чл. 9, ал. 1, т.4, сключен с първия ищец. Твърдят, че кредитополучателят е изпълнил посочените условия, но не е последвало изпълнение от страна на Банката на задължението за заличаване на втората по ред ипотека. С оглед изложеното са предявени субективно съединени искове да бъде осъден ответникът да изпълни задължението, произтичащо от Договор за кредит № 1038-12/18.07.2012г. и Допълнително споразумение №3 към същия, за заличаване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 36, том I, рег. № 860, н.д. № 23/2014 г. на нотариус М. М. - Р., рег.№ 504 на НК. С молба вх.20040/23.07.2025г. ищците са поискали от въззивния съд да бъде допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране насроченото изпълнение по изп.д.№20168580400934 по описа на ЧСИ У. Д., с рег. №858, насочено срешу УПИ ІХ-46, кв.9, по плана на [населено място], м.“Изток“, район „Изгрев“ представляващ дворно място, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], район „Изгрев“, на [улица]. За да допусне исканото обезпечение, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки за това, като е преценил, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен, а посочената от ищците обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д. №20168580400934, е подходяща. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение №231 от 29.03.2012г. по ч.т.д.№178/2012г. на ВКС, ТК, II т.о, определение №740 от 13.10.2014г. по ч.гр.д.№5633/2014г. на ВКС, ГК, III г.о. и др., при произнасянето по молба за допускане на обезпечение съдът следва да изрази становище дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск, съответно дали тези писмени доказателства установяват фактите, пораждащи спорното право. В производството по допускане на обезпечение не може да бъде извършена такава преценка на основателността на бъдещия иск, каквато съдът ще извърши в бъдещото исково производство, събирайки всички относими към спора и процесуално допустими доказателства. Още повече, че изводите относно съществуването на твърдяното от ищеца право следва да бъдат направени едва с решението на съда след приключването на устните състезания. В случая въззивният съд е определил и парична гаранция, която би била достатъчно условие за допускане на обезпечението, дори и при липса на представени с молбата убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на иска. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд обаче, не е взел предвид данните, опровергаващи наличието на обезпечителна нужда от конкретната обезпечителна мярка. От представените в производството писмени доказателства се установява, че договорна ипотека, обективирана в нот. акт №36, т.І, рег.№860, н.д. №23/2014г. на нотариус М. М. - Р., рег.№504 от НК е учредена за обезпечаване на задължения по договор за кредит №1038-12/18.07.2012г., сключен между „Екоберг“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и „К. А. България“ ЕАД, с ново наименование Търговска банка „В.“ ЕАД. Учредяването на ипотеката е осъществено в изпълнение на задължението, поето с пар.9, ал.1, буква „а“ от допълнително споразумение №2/20.01.2014г. на 14.02.2014г. към същия договор за кредит, за осигуряване на втора договорна ипотека върху УПИ ІХ-46, кв.9, по плана на [населено място], м.“Изток“, район „Изгрев“ представляващ дворно място, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда, находяща се в [населено място], район „Изгрев“, на [улица],която да обезпечи допълнителен кредитен лимит от 378 798 щ.д. Същевременно, видно от удостоверение изх.№23092/19.12.2025г. по изп.д. №20168580400934 на ЧСИ У. Д., рег.№858 на КЧСИ, изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.06.2016г. на основание заповед за незабавно изпълнение по гр. д. №24404/2016г. на СРС, 38 състав и изпълнителен лист, издаден на 30.06.2016г. на основание заповед за незабавно изпълнение по гр. д.№26562/2016г. на СРС, 138 състав, по молби на „Инвестбанк“ АД, Столична община и ТД на НАП София, офис Изток. Видно от заповед за незабавно изпълнение по гр.д.№24404/2016г. на СРС, 38 състав, с нея Л. Н. М. е осъден да заплати на кредитора Търговска банка „В.“ ЕАД сумата от 296 280,91 евро - главница, ведно със законната лихва за периода от 04.05.2016г., лихва в размер на 18 509,06 евро за периода от 15.05.2015г. до 10.04.2016г., наказателна лихва в размер на 7852,04 евро за периода от 15.05.2015г. до 03.05.2016г. и 22615,66 лв. разноски по делото. Вземанията произтичат от договор за ипотечен банков кредит №М 20153222-13 от 03.04.2013г. Вземанията по заповедта за изпълнение са признати за установени с влязло в сила решение №4644/24.06.2019г. по гр.д.№14968/2016г. на СГС. При преценка на посочените доказателства не се установява вземането, обезпечено с договорната ипотека, заличаване на която се претендира в исковото производство по в.т.д.№1960/2025г. на Софийски апелативен съд, да е предмет на спряното изпълнително производство /изп.д.№20168580400934/. Съответно евентуалното уважаване на иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД и последващото заличаване на вписаната ипотека, обективирана в нот. акт №36, т.І, рег.№860, н.д. №23/2014г. на нотариус М. М. – Р., няма да се отрази на съществуването на вземането на „Инвестбанк“ АД, предмет на изпълнително производство №20168580400934, произтичащо от договор за ипотечен банков кредит №М 20153222-13 от 03.04.2013г., нито на учредените в полза на взискателя обезпечения на това вземане. Същевременно за гарантиране на вземането по договор за ипотечен банков кредит №М 20153222-13 от 03.04.2013г. в полза на кредитора Търговска банка „В.“ ЕАД от длъжника Л. Н. М. и ипотекарния длъжник Г. Н. М. е учредена друга договорна ипотека върху същия недвижим имот, обективирана в нот. акт №98, т.1, рег.№2353, н.д.№72/2013г. на нотариус М. М. - Р., рег.№504 от НК, за която няма данни да е заличена към настоящия момент. Именно правните последици на тази договорна ипотека са от значение за реализиране на правата на взискателя по изпълнителното производство №20168580400934, а не правните последици на договорната ипотека, обективирана в нот. акт №36, т.І, рег.№8602, н.д.№23/2014г. на нотариус М. М. - Р.. Наред с това следва да се вземе предвид, че по иска по чл.79 ал.1 от ЗЗД, предявен от Л. Н. М. и Г. Н. М. срещу Търговска банка „В.“ ЕАД, с правоприемник „Инвестбанк“ АД за осъждане на ответника да изпълни задължението си по допълнително споразумение №3/28.10.2014г. към Договор за банков кредит №1038-12/18.07.2012г., е допуснато обезпечение с влязло в сила определение от 18.03.2016г. по гр.д.№43145/2015г. на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав. С това е определение е наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. №20158580400661 на ЧСИ У. Д., рег.№858 на КЧСИ, имащо за предмет вземане на Търговска банка „В.“ ЕАД срещу „Екоберг“ ЕООД и Л. Н. П., в качеството на поръчител, по договор за банков кредит №1038-12/18.07.2012г. и допълнителни споразумения към него, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №187 от 01.06.2015г. по ч.гр.д. №1931/2015г. на Добрички районен съд. По изложените съображения исканата обезпечителна мярка не се явява подходяща и съответстваща на търсената с иска защита, нито ще гарантира интереса на ищците по предявения иск за реализиране на изпълнението при евентуално благоприятно за тях окончателно решение. Ето защо, въззивното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а молбата за допускане на обезпечение следва да бъде оставена без уважение. По частната жалба на Л. Н. М. и Г. Н. М.: Предвид извода за липса на предпоставки за допускане на поисканото обезпечение, частната жалба срещу определението на САС в частта му, с която е определена парична гаранция в размер на 119 035 лева, е лишена от правен интерес. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд