Определение от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6366/2024 г.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на акта на ВСС, като се иска от съда да отмени процесното решение и върне делото на ВСС, Съдийска колегия за ново произнасяне. С протоколно определение от 17.09.2024 г. съдът е дал ход по същество на спора и е обявил делото за решаване. Върховният административен съд, шесто отделение, след като съобрази представените по делото доказателства и публикуваното в CURIA заключение на генерален адвокат P. PIKAMÄE, счита следното: С решение по Протокол №1 от заседание на ИВСС, проведено на 18.01.2023 г., на основание чл.312, ал.1, т.3, вр. с чл.54, ал.1, т.6 от Закона за съдебната власт, Инспекторатът е предложил на СК на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу Г. М. Г.- административен ръководител- председател на Районен съд- Тутракан за извършените от него дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСВ, като му наложи дисциплинарно наказание, съответстващо на извършените нарушения, измежду предвидените в чл.308, ал.1 от ЗСВ. На заседание на СК на ВСС, проведено на 21.05.2024 г. е произнесено решение по т.3 от Протокол №23, касаещо предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Г. Г., с което е прието, че лицето не е извършило дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.307, ал.3, т.1 и 2 от Закона за съдебната власт и не му е наложено дисциплинарно наказание. В срока за произнасяне, след съдебното заседание на 17.09.2024 г., служебно известно стана на съда ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ P. PIKAMÄE, представено на 4 октомври 2024 година по Съединени дела C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23 „Инспекторат към Висшия съдебен съвет“ по Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, като делото дава възможност на Съда за първи път да се произнесе по съвместимостта с член 19 ДЕС на национална правна уредба, която разрешава на членовете на инспекционен орган на магистратите, разполагащ с правомощия в областта на дисциплинарните производства срещу съдии и прокурори, да продължат да изпълняват de facto и за неопределен срок функциите си след законоустановения срок на мандата им. Предвид обстоятелството, че един от преюдициалните въпроси по делото е: „Следва ли чл. 19, пap. 1, втора алинея от Договора за функциониране на Европейския съюз, във връзка с чл. 47, пар. 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол?“, то настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отговорът на този въпрос ще бъде от съществено значение за решаването на настоящото дело, поради което е налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, вр. с чл.144 от АПК, за спиране на производството по делото до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз в Люксембург. По изложените съображения и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,