Определение № 621 от 27.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3144/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. Д. против определение № 89 / 28.05.2013 год. по ч.т.д.№ 151 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане, респ. прекратено образуваното производство по частната жалба на страната против определение № 628 / 18.11.2012 год. на Русенски окръжен съд, постановено по т.д.№ 379 / 2012 год., в частта му, с която е допуснато обезпечение на предявените от [фирма] против жалбоподателката искове, чрез запор върху лек автомобил „ Ш. Ф. „, с рег. [рег.номер на МПС]. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението / мотивирано с отпаднал за страната правен интерес от подаването на частната жалба срещу постановената обезпечителна мярка „ запор „ върху лекия автомобил, предвид междувременната й замяна със запор върху друг лек автомобил /, по съображения за дължима отмяна на първоначално определената обезпечителна мярка именно в производството по подадената частна жалба срещу налагането й, като очевидно жалбоподателката не намира за достатъчна отмяната й в производството по замяна на обезпечителната мярка по реда на чл.398 ГПК, с определение № 98 / 28.02.2013 год. на Русенски окръжен съд по т.д.№ 379 / 2012 год.. Интересът от обжалването е мотивиран и с необходимостта от възмездяване на понесените от жалбоподателката разноски / непосочени конкретно /, по незаконосъобразно допуснатата първоначално обезпечителна мярка „ запор „, като наложена върху лек автомобил, собственост на трето лице - безспорно между страните обстоятелство. Върховен касационен съд констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирана да обжалва страна,срещу подлежащо на касационно обжалване определение. Частната жалба е неоснователна. В хода на образуваното производство по частната жалба на В. Д. срещу определение № 628 / 18.11.2012 год. на Русенски окръжен съд по т.д.№ 379/ 2012 год., в частта му, с която е допуснато обезпечение на предявените от [фирма] против жалбоподателката искове, чрез запор върху лек автомобил „ Ш. Ф. „ с рег. [рег.номер на МПС], така наложената обезпечителна мярка, по искане на ищеца, е заменена със запор върху друг лек автомобил, в производство по чл.398 ГПК, като първоначално постановения запор е отменен, съгласно ал.3 на същата разпоредба. Жалбоподателката не е атакувала определението за допуснатото обезпечение / впрочем при наложена и друга обезпечителна мярка по същите искове, в която част определението на Русенски окръжен съд не е обжалвано / на друго основание, освен принадлежността на първоначално запорирания лек автомобил на трето за спора лице, т.е. не е обжалвала по същество правилността на допуснатото обезпечение, с оглед останалите преценими при допускането му предпоставки – допустимост и вероятната основателност на обезпечените искове. Впрочем самият процесуален представител на В. Д. е декларирал отпаднал интерес от обжалването, предвид постановената по реда на чл. 398 ГПК замяна. Възмездяването на понесени в производството по обжалване разноски, дължими и при прекратяване / чл .81 вр. с чл. 78 ал.4 вр. с ал.2 ГПК / предпоставя самостоятелен интерес от молба по чл. 248 ГПК, каквато страната не е предявила. Този неудовлетворен интерес, обаче, не рефлектира върху недопустимостта на частната жалба предвид действително отпаднал правен интерес от произнасянето по същество по допуснатата обезпечителна мярка, тъй като целената правна последица - отмяната й, макар и по друг ред – чл. 398 ал.3 ГПК - е настъпила. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение