Определение № 11363 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10158/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на М. Й. К. и Наташа С. С. против разпореждане № 1285/27.09.2024г., постановено по адм. дело № 330/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено искането им по чл. 250 АПК за издаване на разпореждане за преустановяване на фактическите действия, предприети от кмета на община Златоград, от длъжностни лица от администрацията му и от лица, които не са длъжностни, но действат от името на административния орган, за реализиране на строителството на обект „Благоустрояване и изграждане на парк, УПИ XVIII, кв. 72, гр. Златоград“. Жалбоподателките излагат съображения за неправилност на разпореждането поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят съдебният акт да бъде отменен и на основание чл. 253, ал. 1 АПК да се разпореди прекратяване на всякакви действия, извършени от кмета на община Златоград, от длъжностни лица от администрацията му и от лица, които не са длъжностни, но действат от името на административния орган, във връзка със строителството на обект „Благоустрояване и изграждане на парк, УПИ XVIII, кв. 72, гр. Златоград“. Ответникът - кметът на община Златоград оспорва частните жалби. Поддържа, че исканията по чл. 250 АПК са недопустими поради липса на правен интерес, а по същество- неоснователни. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 254, ал. 1 АПК и от страни, за които оспореното разпореждане е неблагоприятно, поради което са допустими. Производството пред административния съд е образувано по искане на частните жалбоподателки по реда на чл. 250 АПК за издаване на разпореждане за преустановяване на фактическите действия, предприети от кмета на община Златоград, от длъжностни лица от администрацията му и от лица, които не са длъжностни, но действат от името на административния орган, за реализиране на строителството на обект „Благоустрояване и изграждане на парк, УПИ XVIII, кв. 72, гр. Златоград“. Съдът приема, че искането е допустимо, тъй като за подателите е налице правен интерес от търсената защита. По същество съдебният състав стига до извода, че искането е неоснователно, тъй като фактическите действия на кмета на община Златоград или на длъжностни лица от администрацията по строителството на обект „Благоустрояване и изграждане на парк, УПИ XVIII, кв. 72, гр. Златоград“ са предприети въз основа на административен акт – разрешение за строеж № 14/ 31.03.2022 г., издадено от главния архитект на община Златоград. По тези съображения с разпореждането, предмет на оспорване, отхвърля искането. При тези факти и след служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт съгласно в чл. 218, ал. 2 АПК, във вр. чл. 236 АПК, настоящата инстанция констатира, че оспореното разпореждане е недопустимо. Съгласно чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Разпоредбата предоставя бързо средство за защита на всеки, чиито права и интереси са засегнати от неоснователни фактически действия на административен орган или от длъжностно лице в администрацията. Следователно правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за търсената по този ред защита. Активно легитимирани в производството по чл. 250 и сл. АПК са граждани и организации, чиито права свободи или законни интереси са нарушени или застрашени, или за които са създадени задължения (чл. 147, ал. 1 АПК). Правният интерес следва да е личен и пряк, т.е. правната сфера на лицата, подали искане по чл. 250 АПК, следва да е непосредствено засегната от извършваните без законово основание фактически действия, които пряко нарушават, увреждат или застрашават техни права и законни интереси. В случая, обратно на възприетото от административния съд, настоящата инстанция намира, че за подателите на искането не е налице правен интерес от търсената по реда на чл. 250 АПК защита. К. и Саралийска не са пряко засегнати от фактическите действия по строителство на обект „Благоустрояване и изграждане на парк, УПИ XVIII, кв. 72, гр. Златоград“. Обстоятелството, че са жители на общината, не е достатъчно да обоснове активната им легитимация, тъй като строителните дейности в общински имот по никакъв начин не засягат техните права и законни интереси. Както вече се посочи, правният интерес следва от прякото и непосредствено въздействие върху правната сфера на искателите, поради което не може да се основава на техни очаквания, породени от изпълнението на административни актове или на субективното неодобрение на действията на кмета и на общинската администрация, в какъвто смисъл са доводите в искането и в частните жалби. Отсъствието на правен интерес от търсената защита е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на искането по чл. 250 АПК. Ето защо като приема, че искането е допустимо и се произнася по същество, съставът на Административен съд –Смолян постановява недопустимо разпореждане, който следва да бъде обезсилено, а подаденото от М. К. и Н. С. искане по чл. 250 АПК да бъде оставено без разглеждане и производството по делото – прекратено. По тези съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение