Решение № 6758 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5014/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на "СИТИДЕНС" ЕООД, притежаващо ЕИК 200932138, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица], [адрес], депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение № 3028/11.03.2026 г. на Административен съд - Варна, III състав, поставовено по адм. д. № 1383 по описа за 2025 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 03000324004700 - 091 - 001/31.03.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 82/12.06.2025 г. на Директора на Д "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП и в полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,08 евро. Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правла и необоснованост. Твърди, че в тежест на административния орган е да докаже, че процесните стоки на стойност 106097,25 лева са притежавани от "СИТИДЕНС" ЕООД, били са налични и съхранявани в патримониума на дружеството към 01.01.2021 г., като в последствие са реализирани, без отчитане насрещния приход от съответната стопанска операция. Позовава се на предвиденото в приложимия СС №18 "Приходи", т.6.1, че приходът се признава, когато са изпълнени едневременно няколко условия, сред които това продавачът да е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продаваната стока, т.е. да е прехвърлил правото на купувача. Сочи в КЖ, че може да бъде прехвърлено само това право, което субектът е притежавал, каквито доказателства липсват по делото. Според касатора, установяването на факти за укрити приходи от продажби, като условие за прилагане на особения ред по чл.122 ДОПК, е задължение на ревизиращия орган. Освен това, в случая е неприложима разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗДДС, защото към момента на придобиване на стоките, предмет на РА, не е доказано "СИТИДЕНС" ЕООД да е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит за тях. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на РА и присъждане направените разноски, съгласно приложения списък. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, съдържащи се в писмено становище. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение, след служебна проверка по чл.218 АПК, прецени жалбата като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. По делото е установено следното: Ревизионното производство е образувано във връзка с Решение № 131/13.09.2024 г. на Директора на Д "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, отменящо РА № Р - 03000323006758 - 091 - 001/31.05.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, с който са били установени задължения за ДДС за д.п. м.12.2021 г. в размер на 66177,89 лв., ведно със съответните лихви и за корпоративен данък за 2021 г. в размер на 27433,63 лева заедно със съответните лихви, а преписката е била върната за издаване на нов РА. При ревизията е констатирано, че "СИТИДЕНС" ЕООД осъществява търговска дейност в нает обект, находящ се в гр. Силистра. Имотът е със статут на питейно заведение, включващо музикално - артистична програма. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 19.08.2021 г., на основание чл.96, ал.1, изр. второ ЗДДС. Присъединени са документи, събрани при първоначалната ревизия. На 21.11.2024 г. е връчено ИПДПО. Връчено е уведомление за провеждане ревизията по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи. Анализирани са обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК, като началното салдо по сметка 304/1 към 01.01.2021 г. е в размер на 106097,25 лева, кредитните обороти са 49336,55 лева и 56760,70 лева - по протокол за брак № 1/31.01.2021 г. и нулево салдо към 31.12.2021 година. Старата наличност е 3336,55 лева, кредитния оборот - 175,81 лев - по протоколи зае брак и 86128,20 лева - описана отчетна стойност на продадени стоки. Крайно салдо към 31.12.2021 г. е в размер на 22399,24 лева. При анализа е констатирано изписване по отчетна стойност стоки - 46000 лева, разлика между стара наличност и въведените артикули "стара наличност в складовия модул". Ревизиращите органи са приели, че стоки на тази стойност са реализирани в търговския оборот, но продажбата им не е документирана в софтуера, респ. не е отчетена като приход за 2021 година. Определена е средна надценка за 2021 г. - 222%, а оттук и стойността на неотчетените продажби за изписани стоки е 148120 лева. С Протокол № 1/31.01.2021 г. са бракувани стоки на стойност 56760,70 лева, протоколът е отчетен като "друг разход" и е отразен в счетоводния ФР за 2021 година. Но приходните органи са преценили бракът като документално необоснован, т.е. стоките не са бракувани, но и не са налични към 31.12.2021 година, а са реализирани без фискален документ при надценка от 222%. Неотчетените продажби са определени на стойност 182769,45 лева. Данъчните органи са установили задължения по ЗДДС за м.12.2021 г. - 66177,89 лева, ведно с лихви - 26056,24 лева до датата на издаване на РА. Във връзка с приложението на ЗКПО за 2021 г. са констатирани неотчетени приходи, данъчната основа по чл.122 ДОПК след преобразуванията е 287236,39 лева, върху която е установен корпоративен данък - 28723,64 лева, от които за внасяне 27433,63 лева и лихви, считано от 01.07.2022 г. до датата на РА - в размер на 9528,74 лева. Административният съд е преценил РА като валиден, законосъобразен и обоснован индивидуален административен акт, срещу който е отхвърлил жалбата. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Касационната съдебна инстанция не споделя мотива на административния съд, касателно неизвършената инвентаризация на стоките. Съобразно дефиницията на пар.1, т.5 ДР на ЗСч, "инвентаризация" е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностни параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуаални разлики, във всички обекти на ревизираното дружество. По делото не са събрани инвентаризационни описи, в които да са описани стокови наличности. Описът е съставим към конкретна дата, макар инвентаризационния процес да е по - продължителен. Това позволява наличностите, отбелязани в описа да бъдат съпоставени със счетоводните салда, за да бъдат обобщени в сравнителна ведомост и така да се регистрират различията, касателно фактическото състояние на ревизирания обект. Протоколът за инвентаризация завършва гореописаната процедура, а в процесния казус липсват данни и доказателства за извършена инвентаризация по смисъла на ЗСч.. Направен е необоснован извод за продажба на стоки на обща стойност 46000 лева. Незаконосъобразно тази сума е отнесена, след завишаването й с търговската надценка, в посока на увеличение на ФР, на основание чл. 78 ЗКПО. Необосновано е увеличен ФР за 2021 г. на същото основание и със сумата от 56760,70 лева - отчетени като брак по Протокол № 1/31.01.2021 година. Споделимо е в случая твърдението на касатора, че за да възникне задължение за отчитане на приход, формиращ данъчна основа, облагаема с пряк/косвен данък, е необходимо установяването на действително извършени доставки на стоки. Приходният орган е обосновал РА с такова фактическо твърдение, черпейки права от него и съставляващо положителен факт, за чието проявление, доказателствената тежест пада върху издателят на акта. В този смисъл, констатацията за неотчетен приход е изградена на базата на предположение, а не на конкретни доказателства. Не става ясно какви стоки, кога и на кого са продадени. Нито пък се сочат икономическите условия при които са реализирани продажбите. А съгласно СС 18, т.2, приход е брутния поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличение на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието. Описаните в РА "приходи" не попадат в цитираната легалната дефиниция, т.к. не са свързани с икономически изгоди за предприятието. Освен това, административният орган не е доказал, че "СИТИДЕНС" ЕООД е притежавало стоките, за да е в състояние да ги отчужди в последствие. Съгласно чл.18, ал.1 и чл.19 ЗКПО, данъчната основа за определяне на корпоративен данък, е данъчната печалба, равна на ДФР, получен от СФР, преобразуван по реда на този закон. Видно е по делото, че сумата от 56760,70 лева е включена във ФР за 2021 г., но при депозирането на ГДД по чл.92 ЗКПО за 2021 г. и на основание чл.28, ал.1 ЗКПО резултата е бил увеличен със сума в същия размер. По този начин се установява, че тя не е намалила неправомерно печалбата, респективно незаконосъобразно приходните органи са преобразували ФР с нея. Жалбоподателят е оспорил размера на търговската надценка, т.к. в кл.6 на изчислителната таблица е записана отчетна стойност на продадени стоки за 2021 г. - 40128,20 лева, вместо реално отчетената на стра. 15 от РД - 86128,20 лева. Данъчната основа се определя на основание чл.26, ал.2 ЗДДС въз основа на всичко, включващо възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Следва да се има предвид, че по делото липсват доказателства за платена цена на продадени стоки, както и че доставките са билои облагаеми. Не е доказано също така, че обложените стоки са били налични към 01.01.2021 г., при положение, че "СИТИДЕНС" ЕООД все още не е било регистрирано по ЗДДС. Решението на административния съд трябва да бъде отменено и да се отмени като незаконосъобразен РА. Разноски: В първоинстанционното производство "СИТИДЕНС" ЕООД е направило разноски в размер на 25 евро, а в касационното производство - 7187 евро, или общо - 7212 евро. Възражението за прекомерност е неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото, както и размера на разноските в двете отделни съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение