Определение № 768 от 09.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3100/2014 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на ответника [фирма], [населено място] за спиране на изпълнението на решение № 194/07.07.2014г. по в. т. дело № 269/2014г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 18/24.02.2014г. по т. дело № 462/2013г. на Шуменски окръжен съд, с което [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 17 003,90 лв. – неплатено възнаграждение за извършени СМР по договор за изработка от 02.04.2012г., ведно със законната лихва от 09.08.2013г. до окончателното плащане на главницата, сумата 2 550,59 лв. – неустойка, предвидена в раздел VІ, чл. 1 от договора за изработка със законната лихва от 09.08.2013г. до окончателното плащане на главницата, и сумата 483,46 лв. – разноски. Предвид размера на присъдените суми, обезпечението, което следва да бъде внесено от касатора съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е в размер общо 19 554,49 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение с приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е подадена от ответника по предявените искове [фирма], [населено място] в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалванe в размер 30 лв. и надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 3 ГПК в размер 19 554,49 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 08.12.2014г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на решение № 194/07.07.2014г. по в. т. дело № 269/2014г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение