Определение № 13235 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11776/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Ч. Б. срещу Определение №32865 от 08.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 9705/2025 г. С определението съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. Ч. Б. против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) да се произнесе с изричен акт по жалба с вх. № 50-00-104 от 24.02.2025 г., с която е оспорен резултата на Б. от проведения практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „В“ съгласно Протокол № 744 от 21.02.2025 г. и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага фактическата обстановка по спора. Сочи, че е оспорил първоначалния резултат от практическия си изпит за управление на моторно превозно средство (МПС) кат. В, проведен на 21.02.2025 г. (Протокол № 744), с жалба, вх. № 50-00-104 от 24.02.2025 г. Съгласно чл. 55а от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38), жалбата срещу резултата от изпита обуславя провеждането на повторен изпит, който е задължителна част от процедурата по обжалване. Повторният изпит на Б. е проведен на 14.08.2025 г. (Протокол № 3364). Административният орган се е произнесъл със Заповед, per. № РД-01-664/12.09.2025 г., но не по обжалването на първия изпит (21.02.2025 г.), а само по резултата от повторния изпит (14.08.2025 г.), като е приложил чл. 55а, ал. 7, предл. трето от Наредба № 38, потвърждавайки оценката „неиздържал“, резулататът от който повторен изпит не е обжалван самостоятелно. С подадената молба за уточняване на жалбата, жалбоподателят иззично е заявил, че оспореният мълчалив отказ касае произнасяне по обжалването на резултата от изпита от 21.02.2025 г., за който е следвало да бъде издадена заповед по чл. 55а, ал. 7 от Наредба № 38, а не за изпита от 14.08.2025 г. Съдът е прекратил производството, на основание чл. 159, т. 1 АПК - липса на годен за обжалване административен акт, тъй като е приел, че със Заповед, per. № РД-01-664/12.09.2025 г. е налице изрично произнасяне по жалбата му и по този начин е отпаднал предметът на оспорване - мълчаливият отказ. Счита извода за неправилен, тъй като заповедта не е произнасяне по жалбата от 24.02.2025 г. С нея се оспорва резултатът от изпита, проведен на 21.02.2025 г. Съз заповедта органът се произнася по резултата от повторния изпит, проведен на 14.08.2025 г. Двата изпита са различни административни факти развиващи се в едно и също производство, като вторият следва първия и е във функционална връзка и обвързаност със същия. Повторният изпит е задължително процесуално действие в рамките на процедурата по обжалване, но не отменя задължението на органа да се произнесе c акт по чл. 55а, ал. 7 от Наредба № 38 относно първоначалното оспорване. След повторния изпит органът е следвало да издаде заповед, в която да посочи, че потвърждава или променя първоначално оспорения резултат от изпита, проведен на 21.02.2025 г., като се позове и на резултата от повторния изпит. Органът не е издал такава заповед, поради което мълчаливият отказ по отношение на жалбата от 24.02.2025 г. продължава да е налице. Неправилно съдът е приел, че заповедта от 12.09.2025 г. е годен административен акт, който замества произнасянето по жалбата от 24.02.2025 г. за оспорване на резултата от изпита, проведен на 21.02.2025 г. и елиминира мълчаливия отказ. Доколкото не е налице изрично произнасяне по обжалването на резултата от изпита от 21.02.2025 г., мълчаливият отказ е налице и жалбата срещу него е допустима. Прави искане определението да бъде отменено и и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изразява становище за нередовност, алтернативно - за неоснователност на частната жалба. Счита за необосновано твърдението на частния жалбоподател, че заповедта от 12.09.2025 г. по същество не е произнасяне по първоначалната му жалба. Сочи, че процедурата по обжалване на резултатите от проведения практически изпит, регламентирана в чл. 55а от Наредба №38, е спазена. Заповед № РД-01-664/12.09.2025 г. на изпълнителния директор на ИААА поставя край на висящото пред органа административно производство започнало по повод постъпила по реда на чл. 55а, ал. 1 от Наредба № 38 жалба, заведена с peг. № 50-00- 104 от 24.02.2025 г., по описа на ИААА. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът е установил, че на 21.02.2025 г. е проведен практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „Б“ на В. Ч. Б., за което е съставен Протокол № 744 от същата дата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) – София към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". По време на изпита председателят на изпитната комисия, на длъжност инспектор в ООАА – София, е поставил оценка „НЕ“ /НЕИЗДЪРЖАЛ/ на В. Б., като е отразил в контролната електронна карта на кандидата общо 11 наказателни точки. Несъгласен с поставената му отрицателна оценка, на 24.02.2025 г. В. Б. е депозирал пред изпълнителния директор на ИААА жалба с вх. № 50-00-104, на основание чл. 55а, ал. 1 от Наредба № 38. По повод жалбата и на основание чл. 55а, ал. 2 от Наредба № 38 е извършена проверка на резултата на В. Б.. Комисията, на която е възложена проверката, е представила на 27.03.2025 г. Доклад с рег. № 50-00104/6 до изпълнителния директор на ИААА със становище, че поради невъзможност да се потвърди показанието на скоростомера на учебния автомобил, довело до отбелязване на наказателни точки, комисията не може да излезе с категорично становище, което да потвърди или отхвърли поставените от председателя на изпитната комисия 11 наказателни точки в контролната електронна карта. На основание чл. 55а, ал. 3, т. 2 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. с доклада комисията е отправила предложение да бъде проведен повторен практически изпит на жалбоподателя за сметка на ИААА. Изпитът е проведен на 14.08.2025 г. и на него жалбоподателят Б. е получил отново отрицателна оценка „НЕ“/НЕИЗДЪРЖАЛ/. В електронната карта на кандидата са отразени от комисията общо 24 наказателни точки. На 15.08.2025 г. В. Б. е депозирал молба до изпълнителния директор на ИААА, регистрирана с № 55-00-104/55, с която е изразил несъгласие с резултата от проведения на 14.08.2025 г. повторен практически изпит. В молбата са изложени възражения срещу отразените от изпитната комисия 20 наказателни точки, които Б. оспорил и поискал да бъдат преразгледани. В заключение поискал да бъде издадена заповед, с която изпълнителният директор на ИААА да промени резултата от отрицателен на положителен. На 28.08.2025 г. изпълнителният директор на ИААА издал Заповед, рег. № РД-01-640, с която на основание чл. 55, ал. 2 от Наредба № 38 е определил комисия, която да извърши проверка на резултата от практическия изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“ на В. Ч. Б., проведен с Протокол № 3364 от 18.08.2025 г. на ООАА. Определената с горепосочената заповед комисия е представила Доклад, рег. № 50-00-106/61 от 05.09.2025 г., изготвен на база извършен преглед на видеозаписа от проведения изпит, с изискване на становища от изпитната комисията. След техния анализ комисията е счела, че изпитът на В. Б. е проведен при спазване на изискванията на нормативната уредба. Потвърдени са общо 23 от поставените от изпитната комисия 24 наказателни точки, с което е потвърдена и дадената на Б. крайна отрицателна оценка. Направено е предложение за изготвяне на заповед по реда на чл. 55а, ал. 7 от Наредба № 38 за потвърждаване на резултата от положения практически изпит по Протокол № 3364 от 14.08.2025 г. На 12.09.2025 г. изпълнителният директор на ИААА е издал Заповед, рег. № РД-01-664, с която на основание чл. 55а, ал. 7, предл. първо, във вр. с ал. 2 от Наредба № 38 е потвърдил резултата на В. Ч. Б. от проведения изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“ съгласно Протокол № 3364 от 14.08.2025 г. на ООАА към Главна дирекция „Автомобила администрация“ – „НЕИЗДЪРЖАЛ“. Изложените в заповедта мотиви се основават на резултатите от извършената проверка и доклада на комисията. При така установеното съдът е приел, че не е налице твърденият от жалбоподателя мълчалив отказ. Изложил е, че административният орган е процедирал съобразно регламентирания в Наредба № 38 производствен ред, като в рамките на него се е произнесъл с предвидения съгласно чл. 55а, ал. 7 административен акт – Заповед № РД-01-664 от 12.09.2025 г. Анализирал е разпоредбата на чл. 55а от Наредба №38 и проведеното въз основа на нея производство и е приел, че тезата на жалбоподателя за формиран мълчалив отказ по жалба с вх. № 50-00-104 от 24.02.2025 г. не намира нормативна подкрепа. Посочил е, че издадената Заповед № РД-01-664 от 12.09.2025 г. на изпълнителния директор на ИААА поставя край на висящото пред органа административно производство и на основание чл. 55а, ал. 8 от Наредба №38 подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК, каквото жалбоподателят изрично в уточнението си от 30.09.2025 г. е посочил, че не желае да инициира. Предвид липсата на мълчалив отказ по жалбата на Б. от 24.02.2025 г., съдът е достигнал до извод, че са налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Оставил е без разглеждане жалбата на Б. и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 55а от Наредба №38 при постъпила жалба срещу резултата от проведен практически изпит се следва регламентираното в нея производство. В случая такова е проведено и е приключило с издаването на Заповед № РД-01-664 от 12.09.2025 г., с която е потвърден резултатът от практическия изпит на В. Ч. Б.. Правилно административният съд е приел, че заповедта поставя край на висящото пред органа административно производство и на основание чл. 55а, ал. 8 от Наредба №38 подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК, каквото в случая не е инициирано от Б.. Неоснователно е направеното от него твърдение, че органът е следвало да се произнесе със заповед по законосъобразността на проведения на 21.02.2025 г. практически изпит, а след като не го е сторил, е формиран мълчалив отказ по жалбата му от 24.02.2025 г. Именно въз основа на жалбата на Б. е проведено регламентираното в чл. 55а от Наредба №38 производство. Комисията, на която е възложена проверката, е представила на 27.03.2025 г. Доклад с рег. № 50-00104/6 до изпълнителния директор па ИААА със становище, че поради невъзможност да се потвърди показанието на скоростомера на учебния автомобил, довело до отбелязване на наказателни точки на изпита, проведен на 21.02.2025 г., не може да излезе с категорично становище, което да потвърди или отхвърли поставените от председателя на изпитната комисия 11 наказателни точки в контролната електронна карта. Предложила да се проведе повторен такъв, съгласно правомощието си по чл. 3, т. 2 от Наредба №38. Повторен практически изпит е проведен на 14.08.2025 г., а комисията е представила на изпълнителния директор на ИААА доклад, съдържащ становище по основателността на жалбата на Б.. Поради това изпълнителният директор на ИААА е потвърдил резултата от проведения практически изпит на Б. въз основа на резултата от проведения повторен изпит, което негово правомощие е изрично регламентирано в чл. 55а, ал. 7 от Наредба №38. Предвид изложеното съдът правилно е приел, че по жалбата на Б. от 24.02.2025 г. не е формиран мълчалив отказ, съответно – че е налице основанието по чл.159, т. 1 АПК жалбата на В. Ч. Б. да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено. Обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора В. Ч. Б. следва да бъде осъден да заплати претендираното от ответника по частната жалба юрисконстултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 200 (двеста) лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение