Определение № 9584 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9036/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Я. Кънчева. Жалбата е срещу определение №5206 от 20.05.2025г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) - четвърто отделение по адм. д. №623/2025г. С него е оставена без разглеждане касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ срещу решение №20005 от 15.10.2024г., постановено по адм. дело №4062/2024г. по описа на Административен съд София - град, и производството по делото е прекратено. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – “Напоителни системи“ ЕАД, с представен отговор на частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: Касационното производство пред тричленния състав на Върховния административен съд - четвърто отделение е било образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФЗ срещу решение №20005 от 15.10.2024г., постановено по адм. дело №4062/2024г. по описа на Административен съд София –град. С него е отменено решение №03-РД/5857/07.12.2023г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за частично съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция на “Напоителни системи“ ЕАД в размер на 57 581.62 лв. С разпореждане на съдията – докладчик по делото от 14.03.2025г. на подателя на касационната жалба е дадено указание да уточни от чие име тя е предявена, предвид факта, че страна в първоинстанционното производство е заместник-изпълнителният директор на ДФЗ. С молба от 17.03.2025г., подателят на касационната жалба е заявявил, че тя е подадена от името на изпълнителния директор на ДФЗ. С обжалваното определение съставът на ВАС се е основал на чл.215, т.1 от АПК и е приел, че разглеждането на касационната жалба е процесуално недопустимо, тъй като тя подадена от ненадлежна страна. В тази насока тричленният състав на ВАС е установил липса на данни за прекратяване или оттегляне на правомощия, делегирани на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ И. Иванова със заповед №03-РД/3089/22.08.2022г., допълнена със заповед №03-РД/3089#/25.11.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е счел, че извод в противоположния смисъл не следва и от представеният по делото протокол №228/07.05.2024г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, с който заместник-изпълнителния директор на ДФЗ И. Иванова е освободена от длъжността заместник-изпълнителен директор на ДФЗ и е избрана за негов изпълнителен директор, тъй като това не било еднозначно на прекратяване или оттегляне на делегираните правомощия. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на съдопроизводствените правила. По делото няма спор по фактите, че със заповед №03-РД/3089/22.08.2022г., допълнена със заповед №03-РД/3089#/25.11.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на И. Иванова в качеството й на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ са делегирани правомощия да взема решения, като издава административни актове по всички мерки по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020г. Именно във основа на делегираните й правомощия заместник-изпълнителен директор на ДФЗ И. Иванова е издала оспорения пред административния съд административен акт. Същият административен орган на основание чл.153, ал. 1 от АПК е участвал като ответник и в първоинстанционното съдебно производство, приключило с обжалваното пред касационната инстанция решение №20005 от 15.10.2024г. по адм. дело №4062/2024г. на Административен съд София –град. Същественото е, че с решение по т.4 от протокол №228/07.05.2024г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ заместник-изпълнителният директор на ДФЗ И. Иванова е освободена от длъжност. А с представената към частната жалба заповед №56 от 08.05.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ е прекратено трудовото правоотношение на И. Иванова като заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Също с решение по т.4 от протокол №228/07.05.2024г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ И. Иванова е избрана за изпълнителен директор на ДФЗ. При така установеното от фактическа страна в предходния абзац, неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че касационната жалба на изпълнителният директор на ДФЗ е подадена от ненадлежна страна. Според основополагащото Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. по д. №ТР-4/2002г. на ОС на ВАС делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. В случая именно въз основа на делегираните й правомощия заместник-изпълнителният директор на ДФЗ И. Иванова е издала оспорения пред първоинстанционния съд административен акт и е участвала в образуваното пред същия съд съдебно производство като ответник - на основание чл.153, ал. 1 от АПК. След това обаче с посоченото решение на Управителния съвет на ДФЗ заместник-изпълнителният директор на ДФЗ И. Иванова е освободена от длъжност, а с посочената заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е прекратено трудовото й правоотношение като заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Въз основа на тези два акта са прекратени делегираните правомощия на заместник-изпълнителният директор на ДФЗ И. Иванова, предоставени й със заповед №03-РД/3089/22.08.2022г., допълнена със заповед №03-РД/3089#/25.11.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Въпреки че няма друг, отделен, акт за прекратяване на делегацията, това следва от акта за освобождаване от длъжност на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ И. Иванова. Така е, защото с двете заповеди за делегиране, правомощията, които са предоставени с тях, не са на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ с ресор ПРСР 2014-2020г. А правомощията са предоставени конкретно на И. Иванова в качеството й на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Когато И. Иванова е освободена от длъжност като заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, тя очевидно не би могла да продължи да издава актове в качеството й на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Прекратяване на делегирани правомощия може да стане както с издаване на нарочен акт за това, така и с акт за освобождаване от длъжност на лицето, на което са конкретно делегираните правомощия. В този смисъл напр. определение №3301 от 28.03.2023г. по адм. дело №10276/2022г. на петчленен състав на ВАС. След прекратяване на делегираните правомощия на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ И. Иванова, въз основа на заявеното и неоспорено с молба от 17.03.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ, и липсата на доказателства за обратното, се установява, че няма избрано друго лице на същата длъжност. Респ. няма друг заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, на който да са делегирани правомощия да издава актове по ПРСР 2014-2020г. При това положение компетентността е останала само на изпълнителния директор на ДФЗ И. Иванова. Именно от този административен орган е била подадената касационна жалба. Това е в съответствие с чл.153, ал.3 вр. чл.228 от АПК, уреждащ случаите на правоприемство в хода на съдебното производство. Затова подадената касационна жалба не е била недопустима, както неправилно е приел тричленният състав на ВАС. Следва да бъде допълнено, че при следване логиката на обжалваното определение, не би имало административен орган, които да има право да подаде касационна жалба. Това, освен нарушение на чл.153, ал.3 вр. чл.228 от АПК, би било в нарушение на принципа за равенство на страните в производствата по АПК, законово регламентиран в чл.8 от АПК. С оглед на изложеното не са били налице и предпоставките по чл.215, т.1 от АПК за оставяне без разглеждане на касационната жалба и за прекратяване на образуваното съдебно производство. Затова обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане и решаването на делото по същество. С отмяна на обжалваното определение следва да се счита отменено и определение №8026 от 21.07.2025г. по същото адм. д. №623/2025г., което макар и необжалвано, е акцесорно, последица на обжалваното определение. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. ІІ във връзка с чл.236 от АПК и чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия